Мерик остана безмълвен, очите му бяха склопени, а устата полуотворена. Джулия наблюдаваше монитора с жизнените му функции. Хуан познаваше това изражение на лицето й. Тя не харесваше това, което виждаше.
Той разтърси Мерик за рамото.
— Джеф, какъв кораб?
— Хуан — обади се Джулия предупредително.
Главата на Мерик се изви, за да го погледне, но не можа да отвори очи.
— Танкер. Купил е петролен танкер.
Мониторът започна да писука, защото пулсът му заплашително отслабна. Джулия избута Хуан настрани и се разкрещя:
— Той си отива! Докарайте количката! — Тя отметна чаршафа, който покриваше гърдите на Мерик, а един от фелдшерите влетя с портативния дефибрилатор.
В цялата суматоха Мерик успя да отвори очи, замъглени от болка. Той се протегна и сграбчи ръката на Кабрило, а устата му оформи една дума, но не можа да я произнесе на глас, защото не му стигаше въздух.
Писукането на монитора премина в непрекъснат вой.
— Пазете се! — извика Джулия с насочени към голите гърди на Мерик електроди. Хуан Дръпна ръката си, за да може Джулия да приложи електрическия шок и да накара сърцето на Мерик да заработи отново. Тялото му подскочи, когато зарядът протече през него и на монитора правата линия на сърдечната дейност очерта заострено връхче, но после отново се изправи.
— Епинеферин! — Фелдшерът подаде на Джулия спринцовка с лекарството. Иглата й беше невероятно дълга. Тя прониза тялото между две от ребрата и впръска лекарството право в сърцето. — Увеличи шока на двеста джаула.
— Зарежда се, зарежда се — извика фелдшерът, докато гледаше монитора на машината. — Давай!
Хъксли отново използва електродите и за втори път тялото на Мерик подскочи в леглото, като едва не падна на пода. Правата черта на монитора отново се стрелна нагоре.
— Хайде, хайде! — извика Джулия и сърцето започна да бие отново.
Първоначално връхчетата на екрана бяха доста разредени, но скоро станаха равномерни. — Докарайте един кислороден апарат! — Тя стрелна Кабрило с язвителен поглед. — Е, заслужаваше ли си?
Той издържа спокойно вторачването й.
— Ще разберем, когато открием танкер на име „Сидра“.
30.
Докато „Орегон“ летеше на север, времето започна да се разваля и се наложи да поддържат деликатно равновесие между бързината и необходимостта да пазят ранените от допълнителни сътресения заради люшкането на кораба. Джулия се сети за един метод от деветнадесети век и сега тежко ранените се полюшваха в хамаци, които следваха движенията на кораба и облекчаваха тласъците на високите вълни. Двадесет минути след като успя да накара сърцето му да забие отново, тя не се отдели от Мерик.
Щом научиха името на танкера, на Мърф и Ерик им отне по-малко от половин час, за да научат, че „Сидра“ е стоял на котва близо месец срещу брега на Мавритания и е отплавал предишния ден. Корабът бил собственост на либийската държавна петролна компания, но наскоро го продали на новосъздадената либерийска фирма „Крунер и Ко“, зад чието име Мърф разпозна доста очевиден намек за фамилията на Сингър.
Въоръжени с тази информация, двамата пресметнаха къде би могъл да се крие плавателният съд. Скоро на 960 километра от африканския бряг щеше да се появи тропическа депресия. Те плаваха толкова бързо, колкото смееха да се движат в този район.
За да намали още повече неизвестните, Хуан отново се обади на Ленг Овърхолт, за да използва обръча от шпионски сателити на американското правителство и да открие точните координати на „Сидра“. Сега, когато всички знаеха какъв е залогът, Овърхолт беше съобщил на директора на ЦРУ информацията от Кабрило. Малко по-късно тя бе предадена на президента, който издаде заповед бреговата охрана, военният флот и Националната метеорологична служба, която редовно обхождаше алеята на ураганите, да повишат вниманието си. На един крайцер с крилати ракети, който се връщаше от патрул в Червено море, бе наредено да промени курса, а един разрушител на приятелско посещение в Алжир го прекрати предсрочно и потегли от Средиземно море. Същата заповед получиха и двойка атомни подводници, които се намираха близо до района и можеха да стигнат там за двадесет часа.
Британското правителство, което също получи информацията за положението, предложи да изпрати два кораба от Гибралтар и един от Портсмут. Те щяха да пристигнат на мястото няколко дена след американските, но помощта беше оценена много високо.
Обаче Хуан знаеше, че въпреки всички тези кораби, порещи с максимална скорост водите, със своята изключителна скорост „Орегон“ щеше да стигне пръв до периферията на бурята и бремето да спре Даниъл Сингър щеше да легне на неговите плещи.