Бяха преполовили пътя, когато в нощната тишина започна стрелба, която изригна под тях. Парчета бетон и куршуми запищяха наоколо, а те стояха беззащитни на стъпалата. Хвърлиха се долу и веднага отговориха на огъня. Две пироги се бяха приближили до пристана под тях. Някои от бунтовниците стреляха от кея, но по-голямата част се втурна нагоре по стълбите.
— Значи адютантът на Абала все пак е имал радиостанция — отбеляза Еди, пусна на земята изпразнената карабина и измъкна своя „Глок“. Той започна да стреля бързо, докато Линк покриваше кея с 5.56 милиметрови куршуми от щурмовата карабина.
Тримата бунтовници, които тичаха нагоре по стълбите, рухнаха на стъпалата след изстрелите на Еди. Телата им се затъркаляха надолу в плетеница от крайници и кръв. Когато той успя да смени пълнителя на своята М-4, стрелбата откъм кея вече бе оредяла и сега оттам се чуваше само един АК-47, Линк го накара да замлъкне с дълъг откос, който помете бунтовника от кея. Течението веднага го подхвана и трупът му изчезна надолу по реката.
Над тях засвири сирена за тревога.
— Да вървим — каза Линк и двамата мъже хукнаха нагоре по стъпалата, взимайки по две и по три наведнъж.
Накрая стигнаха до горния край на стената. Под тях се простираше огромният резервоар, а в далечния му край се издигаше ниска сграда с осветени прозорци.
— Контролната зала? — прошепна Линк.
— Това трябва да е — Еди дръпна микрофона на врата си, за да може да говори.
— Председателю, Еди се обажда. Линк и аз сме на стената и се готвим да се приближим до контролния център — Нямаше нужда да му казва, че вече са ги открили.
— Разбрано. Докладвай, щом заемете позиция и сте готови да отворите шлюзовете.
— Слушам.
Приведени, за да не се очертаят силуетите им на фона на осеяното със звезди небе, те хукнаха безшумно по върха на язовирната стена. От лявата им страна се разстилаше язовирът, спокойно езеро, насечено от отражението на бялата лунна светлина. Отдясно стената се спускаше тридесет метра почти отвесно надолу към безредно разхвърляните скали в основата й.
Когато стигнаха до контролния център, едноетажна бетонна сграда с формата на кутия с врата и чифт прозорци, видяха отдолу вратите на шлюзовете и напорните тръби, които отклоняваха водата към турбините на централата, подслонени в дълга постройка в основата на стената. През тръбите минаваше само толкова вода, колкото да снабдява с електричество град Мабати. Линк застана от едната страна на вратата, а Еди от другата, но тя се оказа заключена. Еди погледна с очакване Линк. Франклин Линкълн беше специалистът на Корпорацията по отваряне на брави. Успя да проникне дори в касата за оръжия на Хуан, когато веднъж се хвана на бас с Линда Рос, но единственото, което направи сега, беше да вдигне рамене и многозначително да се потупа по джобовете. Забравил си беше шперцовете.
Еди завъртя очи и бръкна в една от торбичките, които висяха на колана му. Намачка и закрепи около бравата малко експлозив „Семтекс“ и мушна в него електронен детонатор. После двамата с Линк се отдръпнаха малко назад.
Точно преди да взривят бравата, иззад сградата се появи пазач. Носеше черна униформа, фенерче и пистолет. Линк инстинктивно насочи оръжието, беше на косъм да го застреля, но после се отказа и изби пистолета от ръката му. Мъжът падна с писък на земята и притисна ръка до гърдите си. Линк скочи към него, като по пътя извади чифт пластмасови белезници от бойната си екипировка. Провери бързо раната на пазача, успокои се, че е повърхностна, и завърза ръцете и краката му.
— Съжалявам, приятелю — каза му и отиде при Еди. Той възпламени заряда. Взривът сцепи вратата и Линк я блъсна да се отвори. Еди го прикриваше със своята М-4.
Командната зала беше ярко осветена. Тя представляваше широко отворено помещение, изпълнено с подредени покрай стените контролни прибори, покрити с циферблати и шалтери, а на няколко работни места стояха остарели компютри. Тримата оператори от нощната смяна моментално вдигнаха ръце, когато Линк и Еди се втурнаха в залата с викове всички да легнат на земята. Те размахаха пушки и мъжете се хвърлиха на земята с изскочили от страх очи.