„Орегон“ предлагаше голям спортен салон със сауни и когато не изпълняваше задача, една от баластните цистерни можеше да се напълни наполовина и да се превърне в плувен басейн с олимпийски размери. Мъжете и жените, които работеха за Корпорацията, живееха добре, но както се видя при тази последна мисия, и опасно. Всеки член на екипажа беше и акционер. Докато офицерите се наслаждаваха на лъвския дял от печалбите, любимата задача на Хуан в края на мисиите беше да разписва чековете с добавки за техниците и помощния персонал. Те щяха да се закръглят наоколо 500000 долара за задачата, която току-що бяха изпълнили.
Точно се готвеше да започне доклада си за Ленгстън Овърхолт, неговия стар приятел в ЦРУ, който осигуряваше голяма част от бизнеса на Корпорацията, когато някой почука на вратата.
— Влез.
В каютата му влязоха Линда Рос и Марк Мърфи. Колкото Линда беше сладка и дребна, толкоз Мърфи бе върлинест и непохватен. Черната му коса беше рошава, беше си пуснал козя брадичка, която можеше да изчезне само с едно движение на бръснача. Имаше навика да носи само черно. Макар и един от малцината, които не бяха минали през военната школа, Марк беше доказан гений — бе написал докторската си дисертация на двадесет години. После започнал работа в изследователския отдел на оръжейна фирма и се запознал с Ерик Стоун, който по това време още бил във военния флот, но му оставало малко и вече имал договор да започне работа при Хуан. Ерик убеди Кабрило, че младият експерт по оръжията ще бъде ценно попълнение за Корпорацията. В следващите години, макар Мърф да харесваше пънк музиката и от време на време да превръщаше корабната палуба в писта за скейтборд, Хуан се увери в правотата на Ерик.
Кабрило хвърли поглед към антикварния хронограф на полицата срещу бюрото му.
— Или вие двамата сте пратили топката в аут, или сте вкарали гол още в началото, щом се явявате толкова бързо.
— Да кажем, че е така — съгласи се Мърф, стиснал под мишница цяла купчина документи. — Освен това, за протокола, не харесвам спортните сравнения, защото не успявам да разбера повечето.
— Значи е било по-скоро забивка, отколкото Аве Мария — ухили се Хуан.
— Щом казваш.
Двамата седнаха срещу Хуан, който разчисти купчина листа от писалището.
— Добре, какво ми носите?
— Откъде да започнем? — попита Линда. — От отвличането или от фирмата?
— Нека започнем с миналото. Трябва да знам с кого си имаме работа. — Хуан скръсти пръсти зад тила и се загледа в тавана, а Линда започна доклада си. Може би беше невъзпитано да не я гледа в лицето, но това беше една от странностите му, щом решеше да се съсредоточи.
— Джефри Мерик, четиридесет и четири годишен. Разведен, с две пораснали деца, които прекарват по-голямата част от времето си, като пръскат парите на тате, докато ги преследват папараци, така че да попаднат в жълтата преса. Бившата му съпруга е художничка, живее в Ню Мексико и не вдига шум около себе си.
Мерик завършва Масачузетския технологичен институт с докторат в областта на химията. Той е точно един ден по млад от Марк, който също е направил доктората си там. Сдружава се с друг дипломант, Даниел Сингър, и двамата основават „Мерик Сингър“, изследователска компания в областта на материалните проучвания. Фирмата регистрира осем патента през последните двадесет и пет години и се разраства от двама основатели с наети помещения извън Бостън до цяло градче близо до Женева, Швейцария, и сто и шестдесет служители.
Както може би знаеш, най-важният им патент е за филтърна система на органична основа, която пречиства деветдесет процента от сярата в пушека на топлоелектрическите централи, работещи с въглища. Година след получаването на патента „Мерик Сингър“ излиза на борсата и двамата мъже стават милионери. Не може да се каже, че по онова време споровете, които продължават и до днес, ги няма. Природозащитниците твърдят, че дори с филтри централите на въглища замърсяват прекалено и трябва да се затворят. Водят се безброй дела и всяка година те стават все повече.
— Възможно ли е Мерик да е отвлечен от екотерористи? — прекъсна я Хуан.
— Швейцарската полиция разследва и тази възможност — отговори Линда, — но това не е много вероятно. Какъв смисъл би имало? Да преговорим случилото се: десет години след като правят голям удар с листването на борсата, между Мерик и неговия партньор настъпва разрив. До този момент двамата са близки като братя. На пресконференции винаги се появяват заедно. Почиват семейно. И тогава, само за няколко месеца, Сингър изглежда преживява личностна промяна. Взима страната на природозащитниците в процесите срещу собствената си фирма и накрая принуждава Мерик да изкупи неговия дял. Акциите му били оценени на два милиарда и половина и Мерик трябвало бая да се потруди, за да събере толкова пари в брой. Той лично трябвало да изкупи всички акции на „Мерик Сингър“. Това едва не го довело до фалит.