— Никога не съм виждал такъв кораб по тези места — каза капитанът. — Единствените кораби, които пристават в Уолис са крайбрежни и пътнически. Рибарите се придържат по-близо до брега, а танкерите, които заобикалят Нос Добра надежда, плават четиристотин-петстотин мили по-навътре.
Световните океани са разделени на морски пътища, толкова ясно маркирани, колкото междущатските магистрали. Тъй като плавателните планове на супертанкерите винаги са напрегнати, а разходите за движението им се измерват със стотици хиляди на ден, те неизменно следват най-късата линия между две точки и рядко променят маршрута с една или две мили. Затова, докато в едни части на океана движението на плавателни съдове изобилстваше, в други не виждаха и по един кораб годишно. Наетата лодка се намираше в подобен мъртъв район — достатъчно далеч, за да не среща местните товарни кораби, които зареждаха Уолвис Бей, но доста встрани от установените маршрути за заобикаляне на Нос Добра надежда.
— Има още нещо странно — отбеляза Слоун. — От комина не излиза пушек. Смяташ ли, че е изоставен? Може да е попаднал в буря и екипажът да го е напуснал.
Тони се качи по стълбата. Слоун се беше замислила за тайнствения кораб и съдбата на неговия екипаж и не го чу да идва, затова подскочи, щом той сложи ръка на рамото й.
— Извинявай — каза Тони. — Погледни назад. Още една лодка плава в тази посока.
Слоун се обърна толкова рязко, че ръцете й на руля неволно мръднаха и лодката се наклони към левия борд. Океанът е прословут с това, че в него разстоянията трудно се преценяват, и тя го знаеше, но разбра, че яхтата, която плаваше с пълен ход подире им, не можеше да е на повече от няколко мили. Щом ги настигаше, значи плаваше по-бързо от тях. Тя подхвърли бинокъла на капитана и бутна дроселите до края на скалата.
— Какво става? — наведе се Тони към нея, когато лодката ускори ход.
Капитанът усети страха на Слоун и запази мълчание, докато оглеждаше наближаващия плавателен съд.
— Знаеш ли го?
— Да. Идва в Уолвис Бей горе-долу всеки месец. Яхта, дълга петнадесетина метра. Не знам нито името й, нито кой е собственикът.
— Виждаш ли някого?
— На горната палуба стоят мъже. Бели.
— Настоявам да науча какво става — изрева Тони и се изчерви.
Слоун отново не му обърна внимание. Без да ги е видяла, знаеше кой се намира на яхтата зад тях. Тя лекичко завъртя руля и се насочи с пълна скорост към далечния търговски кораб, като същевременно се молеше преследвачите й да се откажат, ако там има свидетели. Беше сигурна, че в открито море щяха да пробият и да потопят рибарската лодка. Тя се опита да бутне дроселите още напред, но дизелите вече даваха всичко, на което бяха способни. Устните й мърдаха, докато безгласно се молеше да е сбъркала и товарният кораб да не е изоставен. Ако наистина беше празен, те щяха да умрат веднага щом яхтата ги настигнеше.
Тони я сграбчи за ръката с искрящи от ярост очи.
— Слоун, по дяволите, за какво е всичко това? Кои са тези хора?
— Мисля, че са същите мъже, които снощи ме преследваха до хотела.
— Преследвали са те? Какво искаш да кажеш?
— Точно това, което казах — озъби му се тя. — Двама мъже ме гониха до хотела. Единият носеше пистолет. Предупредиха ме да напусна страната.
Ядът на Тони премина в ярост и дори капитанът й отправи неразгадаем поглед.
— А ти реши, че няма нужда да ми казваш? Да не си се побъркала? Преследват те мъже с оръжие, а ти ни повеждаш в океана, по средата на нищото? Боже мили, жено, какво си мислиш, че правиш?
— Не смятах, че ще ни проследят — изкрещя Слоун в отговор. — Сбърках, признавам. Ако успеем да се приближим достатъчно близо до търговския кораб, те няма да ни направят нищо.
— Мамка му, а какво щеше да се случи, ако корабът го нямаше? — при произнасянето на всяка дума от устата на Тони изскачаше слюнка.
— Да, но го има, така че всичко ще бъде наред.
Тони се обърна към собственика на лодката.
— Имаш ли оръжие?
Той кимна бавно.
— Да, пушка. Използвам я, когато се появят акули.
— Добре, приятелю, препоръчвам ти да я вземеш, защото може да ни потрябва.
Досега лодката преодоляваше леко вълните откъм широката си страна, но когато Слоун смени курса, те се врязваха в нея и носът й подскачаше нагоре-надолу, а всеки път щом се забиеше в гребена на някоя от тях, наоколо се разхвърчаваше морска пяна. Плаването беше тежко и Слоун стоеше с полусгънати колене, за да поема всеки удар на вълните. Капитанът се върна отдолу и безмълвно подаде на Слоун очукана гладкоцевна пушка дванадесети калибър и шепа патрони, защото интуитивно схвана, че тя притежава сила, която липсва на Тони Риардън. После зае отново мястото си зад руля и измени малко курса, така че всяка вълна да минава под тях така, че да не отнема от скоростта им. Луксозната яхта беше наваксала поне една миля, а товарният кораб пред тях не изглеждаше по-близо.