— Сега — прошепна той.
Кабрило не беше включил микрофона си, но капитанът на „Пенгуин“ сякаш го чу. Той завъртя руля докрай наляво, само на петнадесет метра от острия като нож нос на „Орегон“ и лодката се понесе напред по вълната, която корабът вдигна като сърфист.
Кормчията на яхтата също завъртя руля, за да го последва, но смени курса веднага щом осъзна, че се движи прекалено бързо, за да продължи по курса на рибарската лодка. Той щеше да мине покрай десния борд на търговския кораб и да използва по-високата си скорост, за да стигне при кърмата му преди лодката.
— Кормчия — спокойно каза Хуан, — по мой знак искам направляващите дюзи отдясно на кърмата на пълна мощност и щурвала на пълен десен завой. Увеличи скоростта на четиридесет възела. — Хуан натисна няколко клавиша, за да нагласи ъгъла на камерите, и успя да види „Пенгуин“. Трябваше да е сигурен, че няма да я блъснат, когато започнеше да завива. Той прецени професионално скоростта и ъглите с ясното съзнание, че излага живота на хората на риск само за да опази тайната на своя кораб. Яхтата почти беше стигнала на нужното място, а „Пенгуин“ бе на път да излезе от опасната зона, но времето вече изтече.
С няколко натискания на клавиши и леко преместване на джойстика единадесет хилядитонният кораб направи нещо, което никой друг плавателен съд с неговите размери не можеше. Кърмовите направляващи дюзи се събудиха за живот, буквално изтласкаха носа на „Орегон“ през водата, борейки се срещу инерцията на скоростта му и увеличената мощност на магнито-хидродинамичните двигатели, които заработиха на по-високи обороти.
За около секунда яхтата и корабът плаваха успоредно, но в различни посоки, а в следващата „Орегон“ се бе завъртял на четиридесет и пет градуса и вместо да прелети покрай дългия страничен борд, яхтата изведнъж се оказа срещу носа му и двата съда се понесоха един срещу друг със съчетана скорост от шейсет възела. Подобно на кит, който защитава малкото си, Хуан постави кораба между яхтата и лодката. Той хвърли поглед към екрана, на който се виждаше „Пенгуин“. „Орегон“ мина покрай нея, пресече килватера й и я разлюля с вълните, които предизвика с тази маневра.
Кормчията на яхтата се опита да изпревари носа на „Орегон“, сякаш щеше да пресича неохраняван железопътен възел пред идващия влак. Зави ляво на борд и увеличи скоростта, надявайки се да излезе по-бърз от онова, което смяташе за бавен търговски кораб. Ако беше видял как водата завря под кърмата му, щеше да спре двигателите и да започне да се моли да оцелее след сблъсъка с корпуса му.
Векторите, които използваха бяха плод на проста математика. „Орегон“ продължи да завива, отрязвайки пътя на яхтата, докато тя отчаяно се опитваше да направи по-остър завой от него.
В последния момент единият от стрелците се втурна и се опита да дръпне лоста на дроселите назад, но беше закъснял.
Проблясващият нос на яхтата се блъсна в очукания корпус на „Орегон“ на тридесет метра от носа му. Фибростъклото и алуминият не бяха достоен противник за коравия борд на кораба и луксозната лодка се нагъна като кутийка за бира, ударена с боен чук. Двата й дизелови двигателя се откъснаха от монтажните си гнезда и пробиха корпуса, разкъсвайки шпангоутите, които го държаха. Горната част на яхтата избухна в порой от стъкло и пластмаса, сякаш я беше улучил снаряд. Четиримата мъже, които преди миг бяха уверени, че ще успеят, загинаха на място, смазани от могъщата енергия на сблъсъка.
Един от резервоарите на яхтата избухна в бързо растящо огнено кълбо от мръсножълти пламъци, които облизаха релинга на „Орегон“, а той продължи да завива, незасегнат от сблъсъка, сякаш златна рибка е нападнала акула. Бързо растящото петно от пламтящ дизел се разля по повърхността на океана. Издигнаха се мазни облаци дим, които закриха останките от яхтата в последните й мигове преди да потъне под вълните.
— Стоп машини — заповяда Кабрило и почувства тласъка на инерцията, когато водните движители бяха изключени.
— По-просто от убиване на мухи — подхвърли Макс и потупа Хуан по рамото.
— Да се надяваме, че всичко това не беше, за да защитим оса — каза той и натисна бутона на микрофона си. — „Орегон“ вика „Пенгуин“, чувате ли ме?
— „Орегон“, говори „Пенгуин“. — Стори им се, че виждат облекчената й усмивка, макар да чуваха само гласа й. — Не знам как направихте това, но ние тримата сме ви много благодарни.