Выбрать главу

— Ако корабът със съкровището съществува, за нашия отдел има два начина да реагира. Първо, да изчака някой друг да намери диамантите и веднага да ги изкупи. Очевидно това ще е много скъпо, затова предпочетохме да използваме втория начин.

— Да проверите дали слуховете за потъналото съкровище са верни и ако е така, да го намерите.

— Браво, право в целта! — Слоун докосна върха на носа си. — Аз първа събрах отделните късчета информация за историята на съкровището, затова ми дадоха да ръководя тази експедиция. Тони е мой помощник, но е напълно безполезен. Това е важно за мен и моята кариера. Ако успея да намеря камъните, вероятно ще ме направят вицепрезидент.

— Откъде са се взели диамантите? — попита Хуан, който искаше да види дали тя няма да се изпусне и да каже нещо повече.

— Историята е много любопитна. Били изкопани в мините в Кимбърли от племе, наречено хереро. Кралят на хереро знаел, че му предстои битка с германските окупатори, и решил, ако намери диаманти, дати използва, за да купи с тях английска защита. В продължение на около десетилетие неговите поданици работили в Кимбърли и когато договорите им изтичали, изнасяли тайно камъни за Херероленд. Щом пристигнели в Кимбърли, всички стари белези по телата им били отбелязвани на чертеж. В лагера някой техен съплеменник, който вече е намерил подходящ камък в мината, отварял старата рана и пъхвал камъка вътре. Когато след година дойдело време да си ходят, пазачите в лагера проверявали всички белези по чертежите, от постъпването на работниците в мината. Често отваряли пресните белези, за да проверят за скрити камъни, защото това била втората по популярност система за изнасяне на камъни след гълтането, което било прекратено с въвеждането на слабителните средства. Но никой не проверявал старите белези, включени в чертежа.

— Много хитро — отбеляза Хуан.

— Според това, което можах да открия, когато племето било обрано, то притежавало цели чували, пълни само с най-големите и чисти камъни.

— Обрано?

— От петима англичани. Единият бил още почти дете, но родителите му били мисионери в Херероленд. Възстанових цялата история от дневника на бащата, защото след обира той тръгнал да търси сина си. Дневникът всъщност е справочник за мъченията, на които е искал да подложи момчето, щом го хване. Няма да те отегчавам с подробности, но подрастващият Питър Смайт се свързал с авантюрист от старата школа, някой си Х. А. Райдър и трима други мъже. Като част от плана, по телеграфа те си поръчали парахода „Роув“ от Кейптаун да ги чака пред крайбрежието на онова, което тогава се наричало Германска югозападна Африка. Възнамерявали да прекосят Калахари и Пустинята Намиб на коне и да се срещнат с кораба.

— Предполагам, че нищо повече не се чуло за „Роув“?

— Той отплавал от Кейптаун веднага след получаването на телеграмата от Райдър и по-късно бил обявен за изчезнал в океана.

— Да приемем, че всичко това е вярно и не е мит като рудниците на цар Соломон. Кое те кара да мислиш, че корабът се намира в този район?

— Теглих права черта от запад, където диамантите са били откраднати, до крайбрежието. Те са се готвели да прекосят най-ужасния пустинен район на планетата и сигурно са поели по най-краткия път. Това определя мястото за срещата им с „Роув“ на около сто и дванадесет километра северно от Уолвис Бей.

Хуан откри пролука в нейната логика.

— Кой може да каже, че „Роув“ не е потънал, след като е плавал една седмица към Кейптаун? А какво ще кажеш, ако мъжете не са успели да стигнат до мястото на срещата и камъните лежат някъде в пустинята?

— Това са възраженията и на моя началник, когато му разказах тази история. На тях отговарям по следния начин: щом аз можах да открия всичко това, значи и някой друг би могъл. Диаманти на стойност един милиард може да си лежат някъде край брега, където всеки леководолаз с фенерче може да ги намери.

— А той какво каза?

— Давам ти една седмица и Тони Риардън да ти помага. И независимо какво ще излезе, унищожи всички доказателства, които си събрала.

— Времето не е достатъчно, за да проверите район, който вероятно обхваща неколкостотин квадратни километра — отбеляза Хуан. — За да го направиш както трябва, ти е нужен кораб, който можа да влачи широкообхватен сонар и метал-детектор. Но дори тогава няма никаква гаранция.

Слоун вдигна рамене.

— Те не хванаха много вяра на моята идея. Това, че ми дадоха цяла седмица, пари и Тони, беше повече, отколкото очаквах. Затова исках да почерпя информация от местните хора.