— Може ли от чисто любопитство да попитам, защо разказа всичко това на твоите началници? Защо да не потърсиш сама кораба и ако намериш диамантите, да ги задържиш за себе си?
Тя направи гримаса и се смръщи така, сякаш току-що я беше обидил, което си беше самата истина.
— Капитане, подобна мисъл никога не ми е минавала. Тези диаманти са били изкопани в мина на „Де Беерс“ и по право принадлежат на компанията. Не бих ги запазила за себе си, както не бих влязла в трезора, за да си напълня джобовете с камъни.
— Съжалявам. — Хуан беше очарован от нейната почтеност. — Малко прекалих.
Слоун се усмихна.
— Благодаря. Извинението се приема. Сега, след като аз ти казах истината, ще ми помогнеш ли? Не мога да ти обещая нищо, но съм сигурна, че ако намерим „Роув“, компанията ще ти възстанови разходите. За да проверим координатите, които Папа Хайнрик ми даде, ще са нужни само няколко часа от времето ти.
Известно време Хуан не проговори, а очите му бяха вперени в тавана, сякаш обмисляше следващите си ходове. Изведнъж скочи от мястото си и се отправи към вратата.
— Моля да ме извиниш за малко — каза той на Слоун и после към скритите микрофони: — Макс, да се срещнем в моята каюта. — Имаше предвид фалшивата каюта, която използваха за посрещането на митническите инспектори. Тя се намираше на еднакво разстояние от трапезарията и от командния център, до който се стигаше с асансьор.
Когато Хуан зави иззад ъгъла, Хенли вече го чакаше пред мръсната кабина. Беше се облегнал на преградната стена на отсека и почукваше с накрайника на лулата по зъбите си, сигурен знак, че нещо му се върти из главата. Когато председателят го наближи, той се изправи. Въпреки че вратата беше затворена, носът на Хуан надуши миризмата на застоял дим, който се просмукваше от каютата.
— Какво мислиш? — попита Хуан, без да увърта.
— Мисля, че не бива да се бавим повече и да вървим в Кейптаун, за да набавим оборудването, което ще ни е нужно, ако искаме да спасим Мерик, преди да умре от старост.
— А като оставим това настрана?
— Цялата работа ми звучи като измама.
— Щях да се съглася напълно с теб, ако не бяхме станали свидетели на нападението срещу „Пенгуин“. — Хуан замълча, опитвайки се да събере мислите си.
— Смяташ, че сме попаднали на нещо? — попита Макс, за да подтикне приятеля си да говори.
— Типове, които се возят на яхта за няколко милиона, не стрелят по хората без много важна причина. В този случай смятам, че са защитавали нещо. Слоун каза, че никой не е знаел кой кораб издирват, така че е възможно да са пазели нещо друго, а не предполагаемото съкровище.
— Нали не вярваш наистина във великанските железни змии на Папа Хайнрик?
— Макс, тук има нещо. Чувствам го. — Хуан се обърна към своя приятел и го погледна в очите, за да няма недоразумения. — Помниш ли какво ти казах точно преди да се заемем с онези двамата от Националната агенция за подводния свят, които се бяха насочили към пристанището на Хонконг?
— Те изследваха подводницата „Юнайтед Стейтс“. Това е мисията, при която ти изгуби крака си — отговори Макс в тон с потъналия в миналото Кабрило.
Хуан несъзнателно помръдна и прехвърли тежестта си върху крайника, изработен от карбонови нишки и титан.
— Мисията, която ми струва крака — повтори той бавно.
Макс пъхна лулата в устата си.
— От тогава са минали няколко години, но мисля, че точните ти думи гласяха: „Макс, мразя да цитирам изтъркано от употреба клише, но имам лошо предчувствие за тази работа“.
Хуан не премигна и издържа преценяващия поглед на Макс.
— Пр дяволите, сега изпитвам точно същото предчувствие. — Макс продължи да го гледа още няколко секунди и после кимна. Десетте години, които беше прекарал с Хуан го бяха научили да се доверява на председателя, независимо колко ирационална беше молбата му или колко малки изглеждаха шансовете му за успех.
— Какви са намеренията ти?
— Не искам повече да бавя „Орегон“. Веднага щом сляза, тръгвайте за Кейптаун и набавете екипировката. Когато потеглите, искам да изпратиш Джордж да хвърли едно око на мястото, където са били забелязани змиите. — Джордж Адамс беше пилотът на хеликоптера „Робинзон D44 Клипър“, прибран в един от трюмовете. — Аз ще взема координатите от Слоун.
— Ще ходиш в Уолвис Бей?
— Искам лично да поговоря с Папа Хайнрик, с водача на Слоун и с пилота на хеликоптера. Ще взема една от спасителните лодки, така че Слоун няма да разбере за хангара с лодките или пък нещо друго.