Макар да изглеждаха очукани като останалата част от „Орегон“, двете спасителни лодки бяха на същото техническо равнище като техния кораб-майка. Ако имаха същия обсег като кораба, Хуан с готовност би прекосил с някоя от тях Атлантика по време на сезона на ураганите. Той продължи:
— Това няма да отнеме повече от ден-два. Аз ще се кача на „Орегон“, когато се върнете в Намибия. Това ме подсеща, че през последния час бях в гимнастическия салон и не знам новините. Какво ново?
Макс скръсти ръце.
— Тайни Гундерсон нае подходящ самолет. Значи това е уредено. Както знаещ, джиповете ни очакват на кея „Дънкан“ в Кейптаун. Мърф има познат библиотекар в Берлин и той ще извади всичко, което имат за Дяволския оазис, известен в Германия като die Oase des Teufels.
Пробивът в усилията им да намерят мястото, където държат Джефри Мерик, беше станал, когато Линда Рос предположи, че може би Дяволският оазис се намира в Намибия, и потърси информация, като използва немското наименование. Но след събирането на предварителните данни, пробивът сякаш пресъхна.
В края на двадесети век германското имперско правителство решило да копира прословутата френска наказателна колония в Гвиана, наречена Дяволския остров. Отдалечена изправителна колония, от която било невъзможно да се избяга. Там изпращали най-закоравелите френски престъпници. В средата на пустинята германското правителство изградило затвор с максимална сигурност. Там се намирал най-изолираният колониален преден пост. Затворът бил построен от местни камъни, заобиколен от пясъчни дюни и дори някой затворник да успеел да избяга, просто нямало къде да отиде. Той щял да умре в пустинята много преди да успее да стигне до крайбрежието. За разлика от Дяволския остров или прословутия Алкатраз в Сан Франциско нямало и следа от слухове, че някой затворник е успял да избяга от там преди затварянето му през 1916 Г. заради финансовото бреме, което този далечен затвор стоварвал върху германската военновременна икономика.
Железопътната линия до Дяволския оазис била премахната след изоставянето на затвора, така че до там нямаше сигурен достъп, освен по въздуха или с всъдеходи. И двете възможности криеха определени предизвикателства и затруднения, защото дори малка група пазачи, охраняващи Мерик, щеше да забележи хеликоптер или джип дълго преди Кабрило да успее да разположи силите си на позиции за нападение.
След като преровиха архивните бази данни и сателитните снимки на свободна продажба, вече доста напреднаха в дръзкия план за спасяването на милиардера.
— Чу ли се нещо от похитителите на Мерик или неговата фирма?
— Нищо от похитителите, а „Мерик Сингър“ разговаря с няколко различни екипи за спасяване на заложници.
Обикновено това беше задача на военните или на полицията, но съществуваха и частни фирми, които се занимаваха с освобождаване на заложници. Въпреки че това не влизаше в обичайните им дейности, Хенли представи Корпорацията като екип за спасяване на заложници. Те бяха готови да спасят основателя на „Мерик Сингър“ безплатно, но нямаше да им навреди, ако можеха да изкарат и някоя пара за усилията си.
— А какво става с Овърхолт в Ленгли?
— Няма нищо против да сме тук, стига това да не попречи, ако се появи някоя спешна задача. Каза, че Мерик е бил голям дарител за президентската кампания и че двамата с президента няколко пъти са карали ски заедно. Ако се справим с това както трябва, акциите ни във Вашингтон ще се покачат.
Кабрило пусна една крива усмивка.
— За това, с което се занимаваме, няма значение какъв е курсът на акциите ни. Когато се стигне до операции в разрез с правилата, Чичо Сам няма голям избор. Какво залагаш, че ако проведем операцията, между администрацията и намибийското правителство ще потече пълноводна река от бумаги и накрая всички ще разправят, че група американски командоси, работили в сътрудничество с местните органи, са освободили Мерик?
Макс си придаде обидено изражение.
— Не мога да повярвам, че казваш това по адрес на най-хлъзгавия агент на ЦРУ.
— А ако се провалим — продължи Хуан, — той ще отрече всичко и ще каже, че това са глупости. Придружи Слоун до „Пенгуин“, за да обясни на Риардън, че ще остане на борда, и накарай някой да свали спасителната лодка от левия борд. А през това време аз ще взема душ и ще си събера багажа.
— Не че щях да кажа нещо — каза Макс, когато пое по коридора, — но макар и откъм подветрената страна, миришеш на пръч.