Свит под водата, той се бореше с непреодолимото желание да се изкашля и успя да преплува десетина метра, като се стараеше ръцете му да не излизат на повърхността, за да не разкрие местоположението си. По водата усещаше, че моторницата се приближава, за да го подгони. Той прецени къде се намират и заплува малко встрани, като мълчаливо се задушаваше. Дробовете му се опитваха да избухнат. Когато реши, че знае къде се намират, Хуан стъпи на дъното и бързо се изправи, задържайки още малко дъх.
Лодката беше на десет метра от него и мъжете на борда гледаха в погрешна посока. Водата се стичаше по лицето му, дробовете му се пръскаха, но Хуан вдигна пистолета и стреля. Откатът на оръжието наруши контрола върху дишането му и той се разкашля като магаре. Не знаеше дали е улучил или не, но предположи, че е бил доста близо, защото тихичко мъркащият двигател изведнъж изрева и моторницата се понесе през отвора в тръстиките навън в открития океан и остави разпенен килватер след себе си.
Хуан се сгъна на две и продължи да кашля, докато не повърна. Избърса устата си с длан и погледна през лагуната към спасителната лодка.
— Слоун — изграчи той, — добре ли си?
Главата й се появи иззад комингсите на кокпита. Трепкащата светлина на огъня не можеше да скрие широко разтворените й очи или да придаде цвят на бледата й кожа.
— Да — отговори тя и успя да накара гласа си да прозвучи твърдо. — Да, добре съм. А ти?
— И аз — отговори Хуан и насочи вниманието си към пламтящите останки. Виковете на Папа Хайнрик вече не се чуваха, но той се насили да се приближи. Покривът беше на път да падне и горещината на пожара принуди Хуан да защити лицето си с ръце. Пушекът щипеше очите му и предизвика друг пристъп на кашлица. Дробовете му — сякаш бяха пълни със стрито стъкло.
Кабрило смъкна с един прът парчето плат, което Хайнрик беше ползвал като врата. Заради пушека не можа да види нищо и точно се готвеше да се втурне в горящите развалини, когато огънят припламна и раздели дима и саждите като завеса. За миг Хуан можа ясно да види леглото и на секундата разбра, че тази гледка ще го преследва до края на живота му.
Онова, което беше останало от ръцете на Хайнрик, беше все още оковано към рамката на леглото и въпреки пораженията, нанесени от пламъците по тялото, Хуан разбра, че старецът е бил измъчван, преди да подпалят колибата му. Устата му с редки зъби беше широко раззината от последния писък, който беше издал в живота си, а локвата кръв под леглото цвъртеше от горещината.
Покривът рухна в облак пламъци и искри, които облизаха Кабрило, преди да успее да се отдръпне. Живите въглени не прогориха мокрите му дрехи, но внезапния приток на адреналин го съживи.
Той спринтира обратно към водата, гмурна се и заплува към спасителната лодка, чийто двигател работеше на празни обороти. Тъй като корпусът се издигаше високо над водата, той се насочи към носа на съда и по котвената верига се качи на палубата. Слоун му помогна да се промуши под релинга. Тя не каза нищо за пистолета, пъхнат под колана му.
— Ела — хвана я той за ръката, двамата се затичаха по палубата и скочиха в кокпита. Хуан натисна бутона, за да вдигне котвата. Веднага щом тя се отдели от дъното, той бутна дроселите напред и с длан завъртя яростно руля.
— Какво правиш? — провикна се Слоун, за да заглуши рева на двигателите. — Това беше моторница. Те имат пет минути преднина и вероятно са по-бързи от нас с двадесет възела или повече.
— По-бързи — дръжки — подметна Кабрило, без да я поглежда, като едва потискаше гнева си. Той коригира курса, носът на спасителната лодка се насочи към малкия проток, който извеждаше навън от лагуната.
— Хуан, няма да можем да ги настигнем. Между другото, те имат автомати, а ти разполагаш само с пистолет.
Тръстиките се полюшваха бурно, докато лодката се носеше надолу по протока. Хуан управляваше с едно око, отправено към дълбокомера, и в мига, когато изскочиха от тръстиките, изръмжа с животинско удовлетворение.
— Дръж се — нареди и натисна бутона, скрит под арматурното табло.
Предната част на спасителната лодка щракна над водата, когато хидравличните помпи под нея заработиха и изкараха няколко перки и подводни криле. Слоун закъсня да реагира със секунда и щеше да падне извън борда, ако Хуан не я беше сграбчил за предницата на спасителната жилетка и не беше я задържал. Подводните криле издигаха лодката и повдигнаха корпуса допълнително така, че само те и телескопичният вал на витлото цепеха водата. Цялата операция отне само секунди, но скоростта се удвои до четиридесет възела.