Слоун погледна Хуан невярващо, онемяла от превъплъщението на спасителната лодка в мощен плавателен съд на подводни криле. Най-накрая успя да измърмори:
— Кой си ти, по дяволите?
Той погледна към нея. Обикновено би намерил някакъв находчив отговор, но яростта му заради убийството на Папа Хайнрик беше страховита.
— Аз съм този, който не бива да бъде ядосван. — Очите му бяха твърди като камък. — А те току-що ме ядосаха — Той посочи напред. — Виждаш ли слабото сияние, което излъчва водата? — Слоун кимна. — От движението на лодката им през водата биолуминесцентните организми флуоресцират. На дневна светлина никога нямаше да ги открием, но през нощта майката природа ще ни помогне. Можеш ли да поемеш руля и да ни водиш по тази следа?
— Никога не съм карала подобна лодка.
— Малцина са го правили. Тя е като лодката на баща ти, само че малко по-бърза. Дръж щурвала изправен, а ако трябва да завиеш, направи го лекичко. Ще се върна след малко.
Той я наблюдава около минута, за да се увери, че ще се справи, след това се наведе и мина през люка на каютата. Отправи се към пейката в центъра, където беше захвърлил кожената си мешка. Зарови из дрехите и измъкна миниузито и резервните пълнители. Презареди глока и го пъхна отново под колана, а пълнителите сложи в задните си джобове. Приближи се към една от другите пейки и натисна един бутон, скрит под тапицерията. Той освободи ключалката и седалката се плъзна напред. По-голямата част от пространството под седалките беше отделено за храна и други провизии, но това се различаваше от останалите. Хуан блъсна встрани няколко ролки тоалетна хартия и натисна още едно скрито лостче. Фалшивото дъно се отвори и той вдигна капака.
Сега, близо до дъното, ревът на двигателите и съскането на крилете във водата станаха оглушителни. Хуан посегна към една тръба, подсигурена с метални закопчалки. Освободи я и я извади. Тя беше направена от твърда пластмаса и запушена с водонепроницаема капачка. Беше дълга метър и двадесет с диаметър двадесет и пет сантиметра. Той отви капачката и плъзна върху съседната седалка щурмова карабина ФН ФАЛ. Уважаваното белгийско оръжие водеше началото си от Втората световна война, но си оставаше една от най-добрите многоцелеви карабини в света.
Хуан бързо зареди два пълнителя със 7.62-милиметровите муниции, складирани в тръбата, вкара патрон в патронника и провери два пъти дали оръжието е на предпазител. Спомни си съмненията на Макс, че такова оръжие едва ли е нужно в спасителна лодка, и собствения си отговор: „Научи човек да лови риба, и той ще се нахрани веднъж. Дай му карабина и няколко акули, и ще може да изхранва екипажа си в течение на месеци“.
Върна се обратно на задната палуба. Слоун беше държала лодката в центъра на проблясващата диря и Хуан разбра, че са намалили преднината на бягащата моторница. Сега микроорганизмите бяха имали по-малко време да се успокоят и биолуминесценцията им беше по-ярка, отколкото преди няколко минути.
Той остави карабината на арматурното табло, метна термоса долу в каютата и пъхна миниузито на неговото място.
— Винаги ли си подготвен за Третата световна война, или просто те сварих в пристъп на параноя?
Слоун се опитваше с хумор да го накара да се отпусне и той й беше благодарен за това. Сам знаеше, че ако преди да влезеш в бой, не овладееш чувствата си, ще направиш смъртоносна грешка.
Той се усмихна и зае нейното място зад руля.
— Не преувеличавай. Просто по случайност се оказах достатъчно параноичен.
Малко по-късно различиха ниския силует на моторницата, която се носеше надолу по залива. В същия миг мъжете на борда й също ги забелязаха. Бързо завиха и заплаваха по-близо до мочурливия бряг.
Хуан лекичко завъртя руля, за да следва кърмата им, и се наведе напред, за да запази равновесие, защото лодката се наклони силно встрани. След няколко, минути съкратиха разстоянието помежду им на тридесет метра. Докато кормчията на моторницата си гледаше курса, партньорът му се просна върху задната седалка, за да намери опора за автомата.
— Залегни! — извика Хуан.
Куршумите отскачаха от носа и свиреха покрай кокпита. Лодката се извисяваше твърде високо, затова стрелецът пренасочи огъня към една от подпорите на крилата. Улучи я няколко пъти, но тя беше от стомана с повишена якост и куршумите отскочиха от нея, без да причинят вреда.