Той погледна оборотомера, но в същия миг Слоун изпищя.
Хуан вдигна поглед. Когато спасителната лодка удари задницата на моторницата, стрелецът се хвърли напред и се вкопчи в релинга. После застана на носа на спасителната лодка, стиснал с една ръка релинга, а в другата АК-47. Цевта му сочеше право между очите на Хуан. Той нямаше време да извади своето оръжие, затова направи единственото възможно нещо.
Ръката му се стрелна за част от секундата и блъсна напред дроселите, преди автоматът да забълва куршуми. Той и Слоун бяха запратени към арматурното табло, когато от скорост четиридесет възела в час лодката почти спря. Автоматният откос попадна в покрива на рубката. Корпусът на спасителната лодка се стовари тежко във водата, стрелецът успя да се задържи за релинга, но тежката вълна, която изригна откъм носа и повлече Слоун и Хуан към кърмата, смаза гърдите му в алуминиевите подпори. Инерцията на лодката беше достатъчно силна, за да го запрати под корпуса и когато Кабрило отново бутна дроселите напред, килватерът се оцвети в розово.
— Добре ли си? — попита той бързо.
Слоун масажираше гърдите си — беше се ударила в таблото с уредите.
— Така мисля — отговори тя и бръсна мокрите кичури от челото си. — Ти кървиш.
Преди да провери раната си, Кабрило се увери, че лодката им отново настига моторницата. Късче от фибростъклото, което откосът беше разбил, се бе забило в рамото му.
— Ох — възкликна той, когато усети първия пристъп на болка.
— Смятах, че коравите мъжаги не обръщат внимание на подобни дреболии.
— По принцип да, но това боли. — Той внимателно извади от раната парченцето фибростъкло с размерите на пощенска картичка. Срезът беше чист и не кървеше силно. Хуан извади малка аптечка от кутията до арматурното табло. Подаде я на Слуон, тя зарови вътре и откри пакетче стерилна марля. Сложи я върху раната, стегна я с бинт и спретнато завърза краищата му.
— Това ще свърши работа — обяви тя. — Кога си се ваксинирал срещу тетанус?
— През февруари преди двадесет и две години.
— Помниш точната дата?
— На гърба си имам тридесетсантиметров белег. Денят, в който получиш толкова голям разрез, обикновено се запечатва в паметта ти.
Само след минута те наваксаха изоставането си от моторницата. Хуан забеляза, че мочурището от лявата им страна преминава в бряг, обсипан със скали, който не можеше да предложи убежище на плячката му. Вече беше дошло време да приключват.
— Можеш ли да поемеш отново руля?
— Да, разбира се.
— Изчакай сигнала ми и тогава намали скоростта. Бъди готова да завиеш. Аз ще ти посоча накъде.
За разлика от преди той не изчака да види дали тя се чувства добре зад пулта. Преметна щурмовата карабина, взе резервните пълнители и тръгна към носа.
Моторницата не беше на повече от пет метра пред тях. Той се облегна за устойчивост на релинга и вдигна карабината до рамото си. Изстреля няколко реда от по три куршума. Когато първата тройка се заби в кожуха на двигателя на моторницата, кормчията рязко зави, опитвайки се да намери плитка вода до брега. Хуан вдигна ръка и посочи ляво на борд. Слоун изпълни нареждането му. Завоят й беше малко рязък, но тя изглежда беше схванала особеностите в управлението на лодка върху подводни криле.
Веднага щом успя да застане устойчиво и получи ясна видимост, Хуан изстреля още един откос от три куршума по двигателя, а секунда по-късно и трети. Кормчията се опитваше със зигзаги да избяга от мерника на Кабрило, но той предугаждаше всеки негов ход и заби още половин дузина куршуми в лодката.
Струйката бял пушек, който започна да излиза изпод кожуха, скоро се превърна в черен облак. Всеки момент моторът щеше да спре и Хуан се приготви да даде знак на Слоун да намали, за да не се блъснат в моторницата.
Между светлините на носа на спасителната лодка и задните на моторницата Хуан успя да различи чертите на кормчията й, когато той се обърна да погледне назад. Те впиха погледи един в друг и за миг Хуан усети палещата като огън омраза, която другият излъчваше. В изражението му прочете не страх, а предизвикателство.
Мъжът завъртя рязко руля. Хуан вдигна ръка, за да възпре Слоун от преследването, защото моторницата се насочи право към скалистия бряг. От самото начало на преследването Кабрило бе решил да плени един от двамата мъже, но сега почувства, че тази възможност му се изплъзва. Той стреля отново, обсипвайки с куршуми кърмата на моторницата, без да е сигурен какво улучва заради пушека. Имаше голямо желание да предотврати това, което кормчията искаше да направи.