— Вчера сутринта полицията в Киншаса е атакувала къща в покрайнините на града, за която предполагали, че е център за разпространение на наркотици. Арестували няколко души и открили малък оръжеен арсенал и известно количество наркотици. Освен това намерили документи, които свързват наркодилърите със Самюъл Макамбо и неговата Конгоанска революционна армия.
— Онзи тип, който купи нашите оръжия — ненужно припомни Макс, но не вдигна очи от лаптопа, който Хуан беше взел от хидроенергийната станция.
Линда повдигна вежди и продължи нататък.
— Оказа се, че Макамбо използва приходите от продажбата на наркотици, за да финансира действията си, което не е много учудващо. Онова, което шашнало полицията, е, че Макамбо е успял чрез подкупи да проникне в най-висшите управленски среди. Плащал е на мнозина висши служители, включително на Бенджамин Исака от Министерството на отбраната. Срещу петдесет хиляди евро годишно Исака е предавал на Макамбо информация за опитите на правителството да открие тайната му главна квартира. Той редовно предупреждавал водача на бунтовниците, така че армията му винаги била с една крачка пред правителствените части.
Макс беше седнал в противоположния край на полираната маса, а лицето му на булдог беше по-свъсено от обикновено.
— Макамбо е знаел всичко още от момента, когато установихме за първи път връзка, представяйки се за оръжейни търговци. Исака му е казал, че оръжията са оборудвани с радиопредавателчета. След нашето бягство първата му работа била да разглоби автоматите и гранатометите и да изхвърли предавателчетата в реката.
— Исака признал ли си е?
— Не и публично — отговори Макс, — но аз разговарях с няколко души от правителството им. Щом им обясних кой съм и всичко останало, те ми казаха, че екипът, изпратен, за да проследи оръжията, докладвал, че онези не са мърдали от кея, преди предавателите внезапно да престанат да работят.
— И когато са стигнали до кея — каза Хуан, който стигна до същия извод като останалите, — нямало никаква следа нито от оръжията, нито от бунтовниците. — Той погледна, към Макс и Мърфи. — Е, Мърф, работят ли още нашите предаватели?
— Ще продължат да предават през следващите двадесет и четири до тридесет и шест часа. Ако стигнем до Конго навреме, лесно ще ги открия от борда на хеликоптер или самолет.
— Тайни пристигна ли в Свакопмунд с нашата „Чесна“? — попита Хуан, докато мозъкът му пресмяташе разстояния, скорости и часове.
— Трябва да кацне там към един.
— Добре, ето какво ще направим. Щом влезем в обсега на хеликоптера, Мърф ще отлети до града, а Тайни ще го закара в Киншаса. Марк, там ще наемеш какъвто самолет или хеликоптер намериш, защото Тайни трябва да се върне заради десанта тази вечер.
— Трябва ми помощник — подсказа Мърф.
— Вземи Ерик. Макс може да поеме ролята на капитан и кормчия, когато ние започнем акцията за освобождаването на Мерик.
В този момент за пръв път се обади Еди Сенг.
— Председателю, не можем да бъдем сигурни, че тези оръжия вече не са се пръснали по цяло Конго.
Кабрило кимна.
— Знам, но трябва да опитаме. Ако десетте автомати, на които сложихме предаватели, се намират на едно място, ще имаме основание да предположим, че всички останали оръжия също са там.
— Мислиш ли, че Макамбо планира някакво нападение? — попита Линда.
— Няма да разберем, докато Марк и Ерик не открият местоположението им.
— Пипнах ги! — възкликна Макс и вдигна глава от преносимия компютър.
— Кого пипна?
— В паметта имаше няколко шифровани файлове. Току-що разгадах шифъра.
— Дай ми минутка.
Хуан отпи от кафето си, а Линда отхапа още едно парче чийзкейк.
В този момент на вратата неочаквано се появи д-р Хъксли. Тя беше висока само метър и шейсет и два, но присъствието й вдъхваше уважението, характерно за хората с медицински професии. Черната й коса както обикновено беше вързана на опашка, а под престилката си носеше зелен операционен екип, който не успяваше да скрие съблазнителните й форми.
— Как е нашата пациентка? — попита Хуан веднага щом я съзря.
— Ще се оправи. Беше леко обезводнена, но го преодоляхме. Направихме й двадесет шева, за да зашием раната. Освен това има две пукнати ребра. Сега й дадохме успокоителни и няколко дена ще взима обезболяващи.
— Добра работа.
— Бъзикаш ли се? След като толкова години кърпя вас, можех да се оправя с нея и насън. — Джулия си наля кафе.