Ригърс беше подредил парашутите на щурмовата група в един от празните трюмове на „Орегон“. Лъскавият черен найлон приличаше на разлят по палубните плочи суров петрол. Когато след двадесетминутния разговор с Ленгстън Овърхолт от ЦРУ Хуан слезе в трюма, Майк Троно и Джери Пуласки вече бяха там и грижливо сгъваха парашутите си, така че когато скочат от седем хиляди и осемстотин метра височина над пустинята Намиб, да няма неприятни изненади. Майк беше бивш член на спасителен отряд във военновъздушните сили. Ски се беше присъединил към Корпорацията след петнадесет години служба като разузнавач в морската пехота. Макс си бъбреше с Еди и Линк, докато проверяваха оборудването и оръжията, подредени върху импровизираните маси от плотове върху дървени магарета, подредени край стените на трюма.
Кабрило знаеше, че всеки член на Корпорацията работеше с останалите без никакви затруднения, но в екипа имаше няколко двойки мечта. Линк и Еди бяха едната, а Майк и Ски другата. Когато бяха заедно под неприятелски огън, членовете на двата екипа бяха страхотни и действаха така, сякаш общуваха чрез телепатия.
До масите стояха четири очукани наглед мотоциклета. Те бяха причината „Орегон“ да плава до Кейптаун. Конструирани за тежките пустинни условия, машините бяха оборудвани с широки балонни гуми за преодоляване на мекия пясък и подсилени амортисьори. През последните няколко дни екип от механици беше демонтирал всичко ненужно от тях, за да намали теглото им. Ярките им цветове бяха прикрити от камуфлажна боя.
Звънна корабният му мобилен телефон.
— Кабрило.
— Председателю, обажда се Ерик. Само искам да ти кажа, че след двадесет минути ще бъдем в обсега на Свакопмунд. Вече съобщих на Джордж, така че той ще подготви хеликоптера и ще бъде готов за полет. Марк събира багажа. Тайни ще ни чака на летището с чесната, когато стигнем там. Освен това успях да наема самолет в Киншаса.
— Добра работа.
— Ако всичко върви по план, утре на разсъмване ще започнем преследването.
— Това ще ви осигури колко… осемнадесет часа, преди батериите да свършат?
— Горе-долу. Знам, че не е кой знае колко, но ще ги намерим.
Всички на борда знаеха колко виновен се чувстваше Хуан от това, че е бил използван от Бенджамин Исака и неговия партньор, шефа на бунтовниците Самюъл Макамбо. Това, че беше вкарал толкова много оръжия в гражданската война, висеше на врата му като оловно бреме, защото колкото по-дълго бяха в неизвестност, толкова по-вероятно беше да бъдат употребени срещу невинното цивилно население. Независимо от онова, което беше казал на Слоун за отговорността, той знаеше много добре, че ако заради този провал загинат хора, част от него също ще умре.
— Благодаря ти, Ерик — каза той тихо.
— Няма проблеми, шефе.
— Как върви? — попита Хуан, щом наближи тримата мъже. На една от масите имаше модел на затвора в Дяволския оазис, който беше изработен от Кевин Никсън в Магическата работилница. Беше използвал сателитни снимки и няколкото зърнести фотографии, които успяха да намерят в интернет.
— Кевин ни направи чудесна играчка — ухили се Еди, — но без да познаваме вътрешното разположение и точното местоположение на Мерик, ще влезем на сляпо.
— Как искате да изиграете тази игра?
Като отговорник за наземните операции, работата на Сенг беше да изготви план за нападението.
— Точно както решихме още в началото. Скок от голяма височина и планиране около сто километра до затвора, за да не чуят самолета и да не заподозрат нещо, ако случайно разполагат с радар. Влизаме с планиране, кацаме на покрива и спазваме старото правило, че плановете се изхвърлят през прозореца, веднага щом осъществиш първия контакт с противника.
Хуан се ухили.
— Докато Линк сваля моторите на земята, ние ще намерим Мерик и Сюзън Донливи — продължи Еди. — Веднага щом ги открием, изчезваме колкото може по-бързо с моторите и отиваме да се срещнем с Тайни на мястото, където е успял да приземи десантния самолет.
— Не забравяйте, че ни трябва някой от похитителите, за да си поприказваме за хидрогенераторите.
— Аз лично ще овържа някой от тях като коледна гъска — обади се Линк.
— Пресметнахте ли времето, което ще ви трябва, за да прекарате всичко на брега с хеликоптера?
— Да. Поради ограниченията за товароподемността днес Джордж доста ще трябва да се потруди. Ще са нужни четири полета, за да откара всичко на летището. Джордж и аз решихме, че при последния полет ще носи най-малко. Така ще можем да закачим празните допълнителни резервоари. Той ще ги зареди на брега и така ще има повече от достатъчно гориво да потърси място за кацане на Тайни.