— Погрижи се да хвана последния полет — каза Хуан. — Преди това искам да поспя малко.
— Вече съм те включил в плана.
— С това оглави списъка на кандидатите за титлата „служител на месеца“.
— Как мина разговора с Ленг? — поинтересува се Макс.
— Ще ти разкажа, докато сгъвам парашута си.
Хуан започна с внимателен оглед на огромния парашут, конструиран така, че да позволи на човек с четиридесет и пет килограма оборудване да планира по въздушните течения до сто и двадесет километра, докато се спуска към земята. Този модел беше предпочитаният от специалните части. Местата на зашиване на окачващата система бяха специално удебелени. Бяха снабдени и с двойна система презрамки, за да се намали сътресението при прехода от късото свободно падане след скока от самолета. Въпреки тези омекотяващи и обезопасяващи мерки, издърпването на шнура беше изпитание за нервите, защото парашутистът знае, че ще усети жестоко сътресение.
— Добри новини и от двата фронта — започна Кабрило, докато прокарваше пръсти по презрамките, търсейки следи от разръфване. — Ленг каза, че ще се свърже с Националната агенция за подводния свят и те вероятно ще изпратят кораб, за да проучи генераторите. И тъй като ЦРУ ни възложи да извършим сделката с Исака, ще ни платят за това, което така или иначе щяхме да направим, за да си върнем оръжията.
— Колко?
— Едва ще стигнат да покрием разходите, така че не бързай да се пенсионираш.
— По добре от нищо.
— Това, че Бенджамин Исака излезе агент на Конгоанската революционна армия на Макамбо направо разбуни отдела за Африка в ЦРУ. — Кабрило започна да подрежда презрамките така, че когато започне да ги сгъва, да ги завърже заедно с гумени ленти.
— Не са подозирали нищо?
— За тях случилото се е напълно неочаквано. Това ще ги накара да проверят всички агенти, с които разполагат на този континент. Ленг каза, че началникът на отдела за Африка вече е предложил да си подаде оставката.
— И ще го направи ли?
— Всъщност не. Ако успеем да върнем оръжията, ЦРУ ще замете целия провал под миндера и той ще си остане на мястото.
— Защо ли си мисля, че вече няма къде да се замита?
— Защото е така — отговори с горчивина Кабрило. — Никой не иска да слуша как ЦРУ е прецакало нещо. Управлението САЩ изглеждат некадърни и още по-лошо — неподготвени. Така че когато има проблем…
— … като този, че ЦРУ се е доверило на агент на бунтовниците, които се опитват да свалят правителството…
— Точно така. Те преминават на режим на работа „пази си задника“ и никой не плаща за грешката. Точно това поведение е причина никой да не предвиди 11 септември или нахлуването на Ирак в Кувейт и ядрените програми на Индия и Пакистан. Това беше част — заключи Хуан — от причините да напусна.
— Е, поне ще успеем да оправим нещата. Нали така, Хуан?
Промяната в тона на Хенли накара Кабрило да вдигне очи.
— Ще се справиш ли? — попита Макс и кимна към парашута.
От всички човешки чувства Хуан се отвращаваше най-много от съжалението. Погледите на тъжно съчувствие, които минувачите му хвърляха заради празния крачол, прихванат с карфица, когато Джулия Хъксли изтика инвалидната му количка от онази болница в Сан Франциско, го бяха изпълнили с ярост. След като изгуби крака си, той се подложи на три операции и буквално хиляди часове физиотерапия, за да може да тича без следа от накуцване. Караше ски и плуваше по-добре от времето, когато и двата му крака бяха истински, и балансираше с лекота на протезата си.
Той имаше недъг, но не беше недъгав.
Обаче някои неща не можеше да прави толкова добре, както преди, когато разполагаше с двата си крака. Едното от тях беше скачането с парашут. Да държиш тялото си извито като дъга, докато падаш свободно надолу, изискваше леки корекции с ръцете, но най-вече краката бяха тези, които държаха парашутиста водоравно. Хуан беше извършил десетки скокове през последните няколко години, но независимо от старанията, които полагаше, неизменно се завърташе при падането, което бързо се превръщаше в опасна спирала.
Неспособен да усети вятъра, който се блъска в глезена и стъпалото, той не можеше да коригира завъртането без помощта на партньор, който да го спре, като го хване. Това беше едно от малкото поражения, които Хуан мразеше да признава. Макс много добре знаеше това.