— Събуди се преди час — кимна Джулия. — Жизнените й показатели са устойчиви и не видях признаци на възпаление, така че нищо няма да й стане, ако не съм до нея. А и моите санитари са по-добре обучени от повечето операционни сестри.
— Добре. Дай ми минутка да й кажа здрасти и ще ти помогна с багажа.
Слоун беше полулегнала с гръб, облегнат на купчина възглавници. Лицето й беше бледо, а очите леко хлътнали, но когато видя Хуан облегнат на касата на вратата, на устата й изгря лъчезарна усмивка.
— Здравей, слънчице. Как се чувстваш? — попита Хуан, докато вървеше към нея, за да седне на крайчеца на леглото.
— Малко замаяна от лекарствата, но мисля, че съм добре.
— Хъкс каза, че ще се оправиш.
— Изненадах се, че вашият лекар е жена.
— В екипа ми има единадесет жени — каза Хуан, — включително моят втори помощник, Линда Рос.
— Хеликоптер ли чух, или ми се е сторило?
— Да, прехвърля някои хора на сушата.
Тя огледа камуфлажните му дрехи и го измери подозрително.
— Обеща да ми кажеш кой си и с какво в действителност се занимаваш.
— И ще го направя — обеща той, — но когато се върна.
— Къде отиваш?
— Да свърша работата, за която дойдохме в Намибия, и да разбера кой стои зад нападанията срещу теб и кой е построил тези хидрогенератори.
— В ЦРУ ли работиш?
— Не, но някога бях един от тях. Това е всичко, което ще научиш, докато не се върна. Какво ще кажеш да дойдеш в осем и да закусим заедно?
— Това си е направо среща.
Хуан се наведе и докосна лекичко бузата й с устни.
— Приятни сънища. Ще се видим утре сутринта.
Тя го задържа с ръка, когато той се изправи.
— Искам пак да се извиня, че те набърках в моите проблеми — гласът й прозвуча доста официално.
— Излезе, че твоят проблем е свързан с моя, така че няма за какво да се извиняваш. Би трябвало аз да ти се извиня.
— Защо?
— Защото не намери кораба с диамантите.
— Корабът на глупците.
— Хей, дори глупаците печелят от лотарията. — След тези думи той излезе от стаята. С кутията с медицински материала в едната ръка и с плика с оръжията в другата, той пое заедно с Джулия към хангара.
19.
Товарният отсек в стария „Де Хавиланд Ц-7 Карибу“ беше достатъчно просторен, за да могат мъжете да се изтегнат на седалките заедно с екипировката, която лежеше в краката им. Четирите кросови мотоциклета стояха в задния край близо до товарната рампа и бяха обезопасени с въжета. Вътрешността на самолета беше обновена така, че да може да се херметизира, за да не се налага хората да търпят ниските температури на тази височина и да дишат с кислородни маски. Въпреки това бученето на двата радиални двигателя „Прат Уитни“ правеше разговорите невъзможни.
Кабрило огледа лицата на хората си, облегнат на една от преградите, за да облекчи теглото на парашута върху раменете си. Еди Сенг забеляза изпитателния му поглед и му отвърна с дръзка усмивка. Майк Троно и неговият съекипник Джери Пуласки седяха един до друг и играеха сантасе. Това се беше превърнало в техен ритуал, а не в състезание. Играеха, докато всеки от тях реализира три пъти 66.
Заради своите размери и ограничението на товароподемността на парашута само Линк нямаше да бъде обременен с един от кросовите мотоциклети. Той се беше проснал на една от брезентовите седалки с отпусната на рамото глава и раззината уста, от която се беше проточила лига — сигурен знак, че се е унесъл в сън.
— Ей, председателю — провикна се Тайни Гундерсон.
Хуан погледна към носа на самолета. Вратата на кокпита беше отворена и той можеше да види едрия рус швед в неговата седалка. Една от големите му месести ръце лежеше върху щурвала. Джулия седеше на мястото на втория пилот, а кутиите с медицински материали бяха подредени между двете седалки.
— Да?
— Само предупреждавам, че остават петнадесет минути до скока. — Той намали още светлината в кокпита и запали червената предупредителна лампа.
— Разбрано — отговори Кабрило. След това се провикна, за да заглуши боботенето на моторите. — Остават петнадесет минути, господа.
Линк се събуди и зина за великанска прозявка.
Нямаше нужда да проверяват наново екипировката или да стягат вече прогонените презрамки и вързалки, защото вече го бяха правили десетина пъти, но мъжете отново се заловиха с това. Човек разполага само с една възможност да скочи както трябва с парашут. Подготвиха мотоциклетите, като свалиха въжетата и ги подредиха в позиция за скок.