Той отново отпусна вървите и бръкна в торбичката на гърдите, където бяха очилата му за нощно виждане. Свали защитните си очила и дихателя, от който повече нямаше нужда, и бързо нагласи очилата за нощно виждане. След това дръпна надолу халките, за да забави отново падането.
Благодарение на усилващите светлината очила, пустинята смени черните си краски със зеленикаво сияние. Оказа се, че обектът, който беше привлякъл вниманието му, е малък конвой от автомобили, прекосяващ пустинята. Те се отдалечаваха от Кабрило и само колата начело беше с включени фарове. Тяхната слаба светлина от време на време се отразяваше от дюните, докато другите я следваха в мрака. Бяха прекалено далеч, за да стигне до тях, като се имаше предвид сегашната му височина, но знаеше, че все някога ще спрат.
Коригира посоката на планиране, изви се във въздуха като хищна птица и започна да следва отдалечаващия се керван. След няколко минути конвоят изчезна от погледа му и единственото доказателство за неговото съществуване бяха следите от гуми, които се бяха врязали в пясъка.
Кабрило остана във въздуха колкото можа, двадесет минути според неговия часовник, но накрая трябваше да се приземи. Земята под него беше покрита с безкрайни пясъчни вълни. Дюни, които се издигаха и спускаха също като океанските вълни. Той разшири площта на парашута, като нарочно уби скоростта, така че кацна със скоростта на пешеходец и успя да остане прав.
Като изкара въздуха от балдахина колкото можа по-бързо, Хуан събра тъканта в стегнат вързоп, за не го отнесе вятърът. Освободи коланите на окачващата система и с благодарност махна от гърба си раницата и малкото оборудване, което беше останало по него. Горната част на тялото го смъдеше като след силно изгаряне, щяха да се проточат дни, преди да му мине. Въпреки това вече имаше нова идея, която щеше да натовари още бодящите го мускули.
Хуан се беше приземил на няколко метра от следите от гуми в пясъка и след като отпи глътка вода от единствената манерка, която носеше, той забеляза, че те са много раздалечени и че гумите са оставили силно назъбени отпечатъци — значи това бяха специално оборудвани за пустинята превозни средства.
Според него това му откриваше три възможности, две от които бяха добри. Или принадлежаха на намибийската армия или на някоя фирма за сафарита, които с радост щяха да помогнат на човек, закъсал в безлюдната пустош. Или бяха контрабандисти, които щяха да го убият още с приближаването му.
Каквито и да бяха, не му беше присъщо да чака няколко дена, докато Макс открие местоположението му о помощта на подкожния предавател и да изпрати екип, който да го спаси. Кабрило предпочиташе да се измъкне сам от бъркотията, която бе предизвикал, защото не искаше да търпи подигравките на своя най-добър приятел, когато се върнеше на „Орегон“.
Хуан подреди цялата екипировка, която не беше закачена на главния парашут. Реколтата беше доста мижава. Бяха му останали автоматът, автоматичният „Глок“ и достатъчно деветмилиметрови патрони. Освен това малък комплект за оцеляване, в който имаше кибрит, таблетки за пречистване на вода, малко корда за риболов и още няколко неща. Имаше още парашут и раница с вградена пластмасова плочка, извита по формата на гърба, която служеше за облекчаване на напрежението от отварянето на балдахина.
Всъщност нямаше нищо, което да му помогне да настигне кервана, но Кабрило криеше асо в ръкава си. Той потупа изкуствения си крак. Всъщност асото е в маншета ми, помисли си той.
В продължение на петдесет минути Еди, Линк, Майк и Ски планираха спокойно по нощното небе. Тъй като в миналото си беше оперативен служител на ЦРУ, той нямаше парашутната подготовка на бившите войници от екипа, но Еди бе природен талант в почти всичко, което правеше. Причината се криеше в десетилетията упражняване на бойни изкуства, които беше научил от дядо си в китайския квартал в Ню Йорк. Това му позволяваше да се съсредоточава напълно върху всяка нова задача.
На него му липсваше и бойният опит на останалите бойци на Корпорацията. По време на кариерата си той бе работил в дълбока нелегалност и винаги сам, без никой, който да му пази гърба. Преструваше се на такъв, какъвто не е, за да изгради мрежа от осведомители, чрез които да събира разузнавателна информация. Но само няколко месеца след като се бе присъединил към Корпорацията, Хуан го направи шеф на наземните операции по простата причина, че Еди никога не би си позволил да се издъни.