Използвайки данните от джипиеса, той неотклонно насочваше своя екип към Дяволския оазис. Те се озоваха на такава височина над самотния затвор, че можеха да покръжат малко над него, за да огледат безличния покрив и вътрешния двор. Инфрачервените сензори отчетоха, че зад затворената порта има трима пазачи и автомобил, чийто двигател е още топъл. Еди предположи, че сигурно са го използвали за проверка на района около час преди това. Останалите превозни средства в двора и пред затвора бяха толкова студени, колкото нощния въздух.
Той почука по микрофона на бузата си, което беше предварително уговореният сигнал за Линк да се спусне първи.
Франклин Линкълн отпусна нагоре халките на вървите, за да започне да се спуска, обръщайки се срещу вятъра точно когато краката му се отъркаха в зъберите на парапета колкото може по-далече от пазачите. Той се стовари върху земята почти безшумно и веднага започна да събира парашута. Трябваха му няколко секунди да свали оборудването си и да свие найлона така, че да не плющи. Когато беше готов, той почука по своя микрофон.
Еди изскочи от мрака като привидение, а парашутът му се бе разпрострял над главата му като крилете на лешояд. Той се наклони така, че кросовият мотоциклет, който висеше на въже под него, да кацне вдясно от Линк. Големият бивш тюлен сграбчи ръкохватките в мига, когато балонните гуми се опряха в земята, и задържа мотора, за да не падне. Кацането на Еди беше безупречно. Щом свали парашута си и го ската така, че да не се вижда, дойде времето на Майк Троно да кацне. Линк отново се погрижи мотоциклетът да не издрънчи върху дебелия дървен покрив и да вдигне охраната по тревога.
Джери Пуласки кацна последен. Когато неговият мотор се спусна на покрива и той започна да се оправя с парашута си, един порив на вятъра го дръпна назад. Линк държеше здраво мотоциклета, но натискът на вятъра върху парашута на Ски беше толкова голям, че той сякаш се опитваше да удържи чадър по време на ураган.
— Помогнете ми — прошепна Линк с одрезгавял от усилието глас, докато Джери трескаво се опитваше да скатае парашута си.
Високите обувки на Линк се захлъзгаха по посипаната с нещо като талк повърхност на покрива и Пуласки увисна от ръба на сградата. Майк прегърна Линк през кръста и заби пети в дъските, а Еди застана пред мотора и забута с все сили. За няколко мига успяха да спрат неумолимото плъзгане на Ски, но силите бяха твърде неравни. Само след няколко секунди Джери щеше да падне на земята.
Той взе бързо решение. Измъкна нож от бронежилетката си, показа го на Ски, за да види какво възнамерява да направи, и допря острието му до въжето на мотора. То беше толкова опънато, че изобщо нямаше нужда да натиска, за да го среже.
Веднага щом отново се сдоби с контрол върху парашута си, Ски направи спирала покрай стената на затвора и се стовари доста кораво върху пясъка, струпан край основите на сградата. Той остана няколко секунди на земята, за да му мине замайването, докато парашутът се издуваше и мяташе насам-натам, и изпита облекчение, че не е станал причина тяхната мисия да се провали. Точно тогава забеля кола, забит в земята на десетина метра от него. На върха му беше закрепен детектор за движение, сочещ навън, за да предупреди похитителите, ако някой се приближава към сградата. Найлоновият балдахин вече лежеше под сензора и дори един лек полъх щеше да го надуе и да задейства детектора.
Той стисна здраво вървите и трескаво ги задърпа със застъпващи се движения на ръцете, но колкото и да се мъчеше, все не успяваше да измъкне целия найлон изпод сензора.
Вятърът смени посоката си и подобно на детски балон, парашутът започна да се пълни с въздух. Ски скочи на крака и хукна към сензора. Щом го наближи, плонжира върху издуващия се найлон на балдахина и го притисна към земята, така че да не запуши погледа на електронното око. Плъзна се по гладкия найлон и щеше да се стовари с главата напред върху кола, ако не се беше извъртял встрани. Хълбокът му се оказа на няколко сантиметра под сензора.
Тогава различи трите черни силуета, които надничаха от ръба на покрива. Внимавайки да не задейства алармата, той вдигна палец нагоре.
След това се зае внимателно да издърпва парашута, като го притискаше в обятията си, сякаш носеше в пералнята пране, събирано няколко месеца. Той използва пластмасовата подложка за гърба от раницата, за да изкопае дупка до основите на сградата, в която зарови парашута. Тогава забеляза, че в основите има вентилационни отвори и си спомни от инструктажа преди мисията, че под затвора минават няколко тунела, които използват преобладаващия вятър, за да прочиства отпадъците от клозетите. Когато свърши със зариването на парашута, се изкатери обратно на покрива по въжето, което Линк му спусна.