Тя побърза да се изниже от стаята, оставяйки Ролан и Бриджит да се гледат смаяно един друг.
Бриджит го отблъсна и простена, когато гърбът й се отърка в грубата постеля. Болката вече бе поутихнала, но гърбът й все още беше възпален. Тя отново не бе успяла да избяга от Дрюода и този мъж я бе възпрял не един, а два пъти.
Случилото се с нея през вчерашния ден бе достатъчно ужасно, а изглежда нощес този омразен човек я бе изнасилил. Нима имаше на света по-прокълнато същество от нея? Беше изнасилена, но слава на Бога, бе загубила съзнание и не помнеше нищо от дивашкото поругаване. Бриджит бе благодарна поне за тази милост.
Ролан стана от леглото и без да каже нещо, бързо се облече. Противно на волята си, не можеше да откъсне очи от голото й тяло, което през цялата нощ бе топлило постелята му. Младият мъж изръмжа. Тялото й представляваше хубава гледка, което обаче не можеше да се каже за останалата част от момичето. То беше мръсно, а косата му — сплъстена и рошава. Не можеше да отгатне възрастта й, макар че тялото й бе гъвкаво и стройно, а лицето — с правилни черти. Спомняше си, че гласът й бе млад и мелодичен, но това бе всичко, което помнеше. Ролан се извърна, почувствал се неловко под изпитателния й поглед.
— Даваш ли си сметка какво си ми причинил? — изрече Бриджит.
— Да — дрезгаво отвърна той, — но какво значение има? — добави с по-уверен глас, докато пристягаше кожения ремък на ножницата си. — Не мога да кажа, че съм изпитал удоволствие. Всъщност, дори не си спомням, че съм те обладал.
Девойката не можа да повярва на ушите си.
— Не си спомняш?
— Бях пиян — равнодушно изрече рицарят.
Не му оставаше нищо друго, освен да си признае.
Тя започна тихо да плаче и Ролан притеснено се огледа, сякаш очакваше някой да му се притече на помощ. Погледна с надежда към вратата, ала в същия миг тя избухна в кикот и той бързо се обърна.
— Да не си полудяла, момиче? — озадачено я изгледа той.
— Може би ти дължа благодарност. В крайна сметка, какво означава този позор в сравнение с ужасната участ, от която ме спаси? Сега сир Вилхелм няма да ме иска за жена, след като съм била изнасилена от един пиян рицар.
Ролан не успя да й отговори, защото Дрюода се втурна в стаята, следвана от Хилдегард. Кипеше от гняв.
— Значи е истина! — нахвърли се тя върху Бриджит. — Ти провали всичките ми планове за теб, като си се отдала на този мъж! — пронизително изкрещя тя. — Ще те накарам да съжаляваш за това, Бриджит!
— Аз не съм му се отдала, Дрюода — твърдо отвърна младото момиче. — Той ме довлече тук и ме изнасили.
— Какво? — избухна Дрюода и лицето й почервеня от ярост.
Бриджит бавно се загърна с пелерината, за да прикрие голотата си. Сетне се обърна към Ролан.
— Кажи й как се озовах в стаята ти.
Ролан погледна сърдито към Бриджит, а сетне насочи поглед към Дрюода. Беше започнал да разбира, че е направил грешка. Беше под достойнството му да позволи някой да пострада заради него и затова веднага си призна:
— Момичето казва истината. Натъкнах се на нея случайно и помислих, че вие сте ми я изпратили. Нали казахте…
— Но какво си правила близо до стаята му? — извика Дрюода и Бриджит веднага съобрази какво да каже.
— Отидох да си взема малко храна, тъй като вчера почти не съм слагала залък в устата си.
— Храна? — Дрюода изобщо не повярва на думите й.
Девойката посочи към пода.
— Ето там, в торбата е. — Мислено се помоли Дрюода да не надзърне в торбата, защото щеше да види, че вътре има повече храна, отколкото Бриджит можеше да изяде на едно ядене.
Ала в този момент Дрюода изобщо не се интересуваше от храната.
— Защо не извика, Бриджит? Ти си искала той да те обладае, за да провалиш плановете ми!
— Не, не е истина! — извика момичето, едновременно възмутено и уплашено.
— Тогава защо не си викала за помощ?
Бриджит наведе глава и едва чуто прошепна:
— Защото съм припаднала.
Ролан избухна в смях.
— В такъв случай, нищо лошо не е станало, мадам, щом като момичето дори не си спомня. Можем да приемем, че нищо не се е случило.
— Нищо ли?! — изкрещя Дрюода. — Тя беше девствена… и обещана на друг.
— Девствена! — смая се Ролан. Тази мисъл изобщо не беше му минавала през главата.
Господи, в каква каша се бе забъркал! Изненадата му обърка Дрюода.
— Не си ли разбрал?
— Ами аз бях… твърде пиян, за да забележа, това е истината — изпелтечи Ролан.
— Това не променя стореното от теб — горчиво заключи Дрюода.
Тя нервно закрачи из стаята, без да обръща внимание на останалите. Отдавна трябваше да се е разправила с това момиче, ала вече бе твърде късно. Измаменият годеник щеше да разпитва за нея. Какво щеше да прави пък с него? Сега той вече нямаше да иска да се ожени за Бриджит, след като не бе девствена.