Трябваше много бързо да се отърве от малката и то преди Куинтин да се върне.
— Дрюода… — Хилдегард се бе приближила до нея и тихо зашепна: — Дай я на този рицар и всичките ти проблеми ще се решат от само себе си.
— Какво?
— Той очевидно е сметнал, че тя е крепостна и продължава да мисли така. Дай му я и му кажи никога повече да не я връща тук.
— Да, но когато останат сами, тя ще му разкрие истината — просъска Дрюода.
— Тя сигурно вече му го е казала, но той не й е повярвал. Очевидно я смята за крадла и лъжкиня, така че ти трябва само да потвърдиш мнението му за нея. Кажи, че е изпечена лъжкиня. Измисли нещо и го накарай да я отведе далеч от Луру.
— Хилдегард, ти си истинско съкровище! — благодарно я погледна Дрюода.
— Но първо побързай да го изведеш от тази стая, докато не е забелязал, че няма кръв по леглото.
— Какво!
— Изглежда Бриджит не е била девствена.
Дрюода застина на мястото си. В гърдите й забушува неукротим гняв. Значи Бриджит все пак ги бе измамила. Сега вече смяташе, че случилото се е истинско щастие, тъй като сир Вилхелм дьо Арсне щеше да анулира брака, след като разбереше истината за невестата си. Предложението на Хилдегард беше чудесно. Бриджит щеше да се превърна в крепостна и норманът да я отведе със себе си.
— Върви в стаята ми, Бриджит и ме чакай там — остро й нареди Дрюода.
Бриджит рязко вдигна глава.
— А какво ще стане с него?
— Прави това, което ти казах!
Без да се колебае повече, девойката вдигна торбата си от пода и вдървено излезе от стаята.
Дрюода я изпрати до вратата и изчака, докато любопитството надвие смущението на Ролан.
— Какво ще правиш с нея?
Жената отмина с пренебрежение въпроса му и с погнуса огледа стаята.
— Тук мирише на похот — гнусливо измърмори тя и напусна стаята.
Ролан тръгна след нея и я настигна тъкмо, когато влизаше в голямата зала.
— Попитах какво смяташ да правиш с нея. Тя може и да е виновна за други неща, но в случая вината не е нейна. Не й причинявай болка.
— Знам кой е виновен за всичко — бавно отвърна Дрюода и обвинително го изгледа.
— Грешката ми бе съвсем неволна, мадам. Ти ми обеща жена за през нощта, освен ако нещо не бъркам…
Дрюода припряно въздъхна.
— Трябваше да чакаш момичето, което бях определила за теб, а не да се нахвърляш върху тази, чиято единствена ценност бе нейната девственост.
— Девствеността не е най-ценното нещо за една крепостна.
— Но за тази беше. Много я бива да си съчинява разни истории… По-точната дума за нея е, че е изпечена лъжкиня.
— И какво смяташ да правиш сега с нея?
— Нищо не смятам да правя с нея. Тя е твоя и можеш да я отведеш с моята благословия.
Ролан бавно поклати глава.
— Но, мадам, аз не я искам.
— Миналата нощ си я искал — остро му напомни тя. — Имаше един благородник, който бе съгласен да се ожени за нея, заради девствеността й. Сега това вече е немислимо, така че аз не я искам в дома си. Ако не я вземеш, ще накарам да я убият с камъни, загдето се е отдала на разврат. Аз съм нейна господарка и мога да разполагам с живота й.
— Със сигурност не можеш да направиш подобно нещо.
— Ти не разбираш, сир Ролан… — Дрюода трескаво се опитваше да измисли някакво правдоподобно обяснение. — Това момиче бе слабостта на моя брат. Той бе толкова влюбен, че се отнасяше с нея като към истинска дама. Именно заради това тя е толкова разглезена и надменна. Мислеше се за нещо повече, отколкото е всъщност. Тя е крепостна, но слабостта на брат ми я превърна във високомерна и непокорна девойка.
— Щом брат ви я е обичал, значи тя трябва да бъде тук, когато той се върне.
— И да узнае, че мъжът, комуто се е доверил, я е изнасилил? Той я пазеше за себе си — сухо добави Дрюода. — Когато стане дума за това момиче, Куинтин се превръща в истински глупак. Не исках да го признавам, защото това ме кара да се срамувам, но той възнамеряваше да се ожени за нея. Трябва да я махна оттук. Не мога да позволя на това момиче да остане в замъка и да рискувам брат ми да се ожени за крепостна. Отведи я със себе си и ми обещай, че никога повече няма да я върнеш тук, защото ще я убия.
Ролан се почувства съвършено безпомощен. Принуждаваха го да вземе една крепостна, от която нямаше никаква нужда и която само щеше да му бъде в тежест по пътя към къщи. Ала нямаше друг избор, не можеше да позволи момичето да умре заради глупостта му.
— Ще отида да оседлая коня си, мадам — процеди през зъби младият мъж. — Изпратете момичето в конюшнята и аз ще я взема със себе си.