— Бързо се скрий зад мен! — процеди Ролан.
— Защо? — Напрегнатият му глас я разтревожи, а когато видя извадения меч, уплашено прошепна: — Какво има?
— Ако държиш на живота си, направи това, което ти казвам!
Бриджит пристъпи предпазливо и се скри зад широкия гръб на Ролан. В този миг чу животинско ръмжене и сърцето й бясно заблъска в гърдите. Колебливо и много бавно, тя подаде глава и видя животното. Дори и в този сумрак не можеше да сбърка. Заобиколи мъжа и застана между него и кучето. Младият мъж се втренчи невярващо, когато тя прегърна огромната глава на звяра и радостно се засмя, щом той завря муцуна в шията й и припряно започна да я ближе.
— Да не би да обладаваш някаква незнайна сила върху зверовете? — смаяно попита той. В гласа му се прокрадна нотка на страхопочитание. Ами ако това момиче е вещица?
Бриджит го погледна и широко се усмихна.
— Това е моето куче. Улф ни е проследил.
Ролан прибра меча в ножницата си и изръмжа.
— Не мога да повярвам, че те е следвал през целия ден от Луру дотук.
— Аз съм го отгледала от пале и той никога не се е отделял от мен. Сигурно миналата нощ е избягал от колибата си, докато са го хранили с другите кучета в имението. Много е умен.
Ролан се извърна, без да каже нищо. Метна се на коня и без да я погледне, се насочи към гората.
— Къде отиваш? — извика Бриджит.
— С малко късмет, може да донеса прясно месо за обяд — отвърна през рамо Ролан. — А ти поддържай огъня да не загасне.
След миг той вече не се виждаше. Младото момиче въздъхна. Обетът, които бе дала миналата нощ, й тежеше, ала рицарят се бе върнал.
Видя, че Улф я наблюдава с големите си кафяви очи и лицето й светна.
— Е, скъпи мой хубавецо, сигурно си изморен след дългото преследване. — Прегърна го през шията и силно притисна лице до гъстата му козина. — Улф, Улф, толкова се радвам, че си тук! Щях да те взема със себе си, но се боях да попитам. Но ти ме намери и ние никога повече няма да се разделим. Сега се чувствам много по-спокойна. Норманът ще ме защитава от опасностите по пътищата, а ти, кралю мой, ще ме защитаваш от него!
Сега, след като любимото й животно бе с нея, тя вече не се страхуваше от нищо.
— Ела, трябва да сложим дърва в огъня, за да се разгори добре, докато той се върне. Този мъж лесно се сърди и избухва, а никак не обича да чака. Сигурно и ти си гладен, Улф. — Тя започна да събира изсъхнали клони, а кучето я следваше по петите. — Предполагам, че миналата вечер си изненадал Леандър и не си дочакал вечерята си. Или може би той те е пуснал. Да, той би го направил, ако е сметнал, че имам нужда от теб.
Девойката продължи да му говори на глас, както бе свикнала. Огънят бързо се разгоря и тя приседна край него, като разпери измръзналите си от сутрешния студ ръце, за да ги стопли.
Тъкмо разреса дългата си коса и я сплете на две плитки, когато Ролан се завърна и хвърли един тлъст заек в краката й.
— Сготви го и запази кожата, за да увием в нея това, което остане, след като се нахраним — нареди й той и сетне извърна очи към Улф, който лежеше на земята, положил огромната си глава в скута на Бриджит. — Това животно ни идва в повече. Нямаме достатъчно храна и за него.
— След като ме е намерил, Улф никога няма да ме остави — убедено отвърна момичето, — но ти няма защо да се тревожиш за прехраната му. Той е отличен ловец и може сам да си набави храна. — Прегърна голямата глава на кучето и се взря в топлите му кафяви очи. — Покажи му, Улф. Донеси си обяда. Ще ти го сготвя.
Ролан изпрати с поглед кучето, което с няколко скока изчезна в гората и поклати глава.
— Смяташ да готвиш за този звяр?
— Улф не е звяр. — Тя се приближи. — Въпреки че родословието му е неизвестно, той е печелил награди за умението си да ловува. Разбира се, че ще му сготвя. Улф е питомно куче и не яде сурово месо.
— Нито пък аз — язвително отвърна младият мъж. — По-добре е да се заемеш с обяда — рече той и й хвърли кинжала си, който се заби в пръстта до заека. Бриджит го взе и се намръщи. Съвсем наскоро се бе научила как да дере кожите на животните, но тази работа никак не й допадаше.
Но очевидно рицарят не смяташе да й помогне. Настани се до огъня и се захвана да търка копието, с което бе убил заека. Девойката си помисли, че би трябвало да е благодарна на Дрюода, загдето я бе принудила да свикне със слугинската работа.
— Как да те наричам? — попита Бриджит.
Той не я погледна.
— Можеш да се обръщаш към мен със сир.
— Сир Ролан?
— Само сир.
— Но това е глупаво — отвърна девойката, без да вдига поглед. — Ще те наричам Ролан. Ти знаеш името ми и бих искала да го използваш. Не ми харесва да се обръщат към мен с „момиче“ или „жено“.