Ролан гневно я изгледа.
— Значи отново се започва — процеди той и се намръщи. — Денят едва е започнал, а ти вече се опитваш да ми нареждаш какво да правя.
Бриджит смаяно го погледна.
— Какво толкова казах, че те разгневих?
Младият мъж се изправи и ядно захвърли копието.
— Ти непрекъснато ме предизвикваш, като се преструваш на нещо, което всъщност не си. Ти си само една крепостна, а аз съм твоят господар и е крайно време да престанеш да настояваш, че нещата стоят другояче. Обещах, завинаги да останеш с мен и това ще продължи до деня, в който умреш. Но не предизвиквай съдбата, защото този ден може да настъпи доста по-скоро, отколкото си мислиш.
Бриджит остана поразена от думите му, но се постара да прикрие изумлението си. Най-сетне нещата започнаха постепенно да се изясняват.
— Ти си обещал това на Дрюода, така ли?
— Да, когато ми предложи да те взема.
— Но тя няма такова право! — възмути се Бриджит. — Аз не съм слугиня! И никога не съм била!
— Освен това, ми каза колко изкусна лъжкиня си и ме предупреди за високомерието и твърдоглавието ти.
— Но ти не разбираш! Дрюода е моя настойница, след като всичките ми близки умряха. Тя не е моя господарка, а леля на заварения ми брат! И няма право да ме дава на никого!
— Тя възнамеряваше да те убие, момиче, и щеше да го стори, ако не се бях съгласил да те отведа със себе си.
— Възнамерявала е да ме убие? Е, ти провали плановете й за мен…
— Да, но ти все пак си длъжна да признаеш, че ти спасих живота. Само заради това можеш да ме оставиш поне малко на мира.
— Но ти нямаш никакво право да ме държиш насила при себе си! Аз съм от благородно потекло! Баща ми беше барон!
Той се надвеси над нея, а очите му потъмняха.
— Няма никакво значение какво си била преди. Сега не си нищо друго, освен моя слугиня! Ти ми принадлежиш и ако те чуя още веднъж да твърдиш обратното, ще те нашибам с камшика. А сега се заеми с готвенето! — Достатъчно време бе изгубил в празни приказки с това нахално момиче.
Бриджит сковано се приближи към огъня и сълзите й бликнаха. Безнадеждността захлупи душата й като нощно небе. Чувстваше се толкова отчаяна, че дори не го попита дали ще спрат в Мен. Вече знаеше, че няма. Дрюода я бе измамила за пореден път.
Но какво можеше да стори? Ако се опиташе да поговори с този упорит мъж, за да го накара да разбере колко са го заблудили, той щеше да я набие. Нямаше да понесе още един побой, след като гърбът й още не бе заздравял от камшика на Дрюода.
Ролан я наблюдаваше с надигащ се в гърдите гняв, докато тя не отправи към него очи, пълни с толкова мъка и отчаяние, че той се извърна настрани, почувствал едва ли не разкаяние.
Защо плачеше и изглеждаше толкова нещастна? Та животът й с него едва ли щеше да бъде по-тежък от този, който бе водила досега. Беше забелязал загрубелите й ръце и знаеше, че е свикнала на тежка работа. Вече нямаше да има нужда да слугува в огромно домакинство, а само на него. И нима не бе спасил живота й? Защо не можеше, да се смири и да прояви поне малко благодарност?
Мислите му бяха прекъснати, от Улф, който се появи между дърветата и остави два удушени бекаса в краката на Бриджит. Ролан поклати глава. Май кучето наистина я бе последвало от Луру. Сигурно едно от задълженията на момичето е било да се грижи за животното. Как иначе щеше да направи точно това, което му бе заповядала, ако не бе обучено да й се подчинява?
С появата на Улф, безмълвния плач на Бриджит премина в тихи ридания и Ролан скочи на крака.
— Гръм и мълнии! Стига си циврила, жено!
Улф започна да вие заедно с нея, а Ролан размаха отчаяно ръце и с бързи крачки се отдалечи от огъня.
Тя най-сетне спря да плаче и Улф облиза следите от сълзи по лицето й. Младото момиче въздъхна дълбоко и отново се захвана за работа. Не след дълго оскубаните бекаси се печаха на огъня до заека. Бриджит се отпусна на земята до Улф и печално погледна своя любимец.
— Какво ще правя, Улф? — попита тя, сякаш очакваше отговор. — Той ме смята за негова слугиня и няма кой да му каже, че няма никакво право за това. Дрюода е виновна за всичко! — яростно извика Бриджит и в очите й просветна гняв.
Когато Ролан се върна, заекът се бе изпекъл, а Улф вече се бе заел с обяда си. Ролан и Бриджит мълчаливо започнаха да се хранят. Девойката ядеше с наведена глава.
— Искам веднъж завинаги да се разберем с теб, момиче — дрезгаво рече Ролан. — Ако изпълняваш заповедите ми, няма защо да се страхуваш от мен.
— А ако не го направя? — след кратко мълчание попита Бриджит.