— Няма да се отнеса с теб по-различно, отколкото с другите крепостни — категорично отсече той.
— Колко слуги имаш? — осмели се да попита Бриджит.
— Никога не съм имал личен слуга, освен моя оръженосец, който наскоро загина. В нашия дом има доста слуги, но те принадлежат на баща ми. Ти си първата, която ще изпълнява единствено моите заповеди.
— Ти ме водиш в дома си?
— Да.
Докато Бриджит обмисляше току-що чутото, той продължи:
— Ти ще се грижиш за дрехите ми, ще ми поднасяш храната и ще чистиш стаята ми. Искам честно да ми отговориш на един въпрос. Тази работа не е ли по-малко от тази, на която си свикнала досега?
— Доста по-малко — призна момичето.
Ролан се изправи и я погледна.
— Очаквам покорство. Ако не ме ядосваш, повтарям, няма защо да се страхуваш от мен. Ще се примириш ли със съдбата си и ще обещаеш ли, че повече няма да ме предизвикваш?
Бриджит се поколеба и сетне бързо заговори, преди смелостта да я е напуснала.
— Няма да крия. Ще ти слугувам толкова дълго, колкото се наложи. Но ако се появи някаква възможност да се освободя, ще го направя.
Очакваше гневното му избухване, но той само се намръщи.
— Ти никога няма да успееш да избягаш от мен — каза той на непознат за нея език.
— Какво?
— Казах, че е по-добре да се научиш да разбираш езика на норманите, защото повечето от обитателите на Монвил не говорят на друг език.
— И ти каза всичко това само с толкова малко думи? — недоверчиво попита тя.
Ролан не й отговори.
— Хайде, не искам да губим повече време. Кучето може да дойде с нас. От него ще излезе чудесен подарък за моя баща.
Бриджит отвори уста, за да възрази, но отново я затвори. Когато му дойде времето, Ролан сам щеше да разбере, че Улф никога нямаше да позволи да го разделят от нея.
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Нощта настъпи, преди да стигнат Орлеан и отново трябваше да си направят стан на открито, за да пренощуват. Бриджит прекара дълги, изнурителни часове върху гърба на сивия жребец зад Ролан, опитвайки се да се убеди, че положението й не е чак толкова лошо. Все пак беше далеч от Бери и от Дрюода.
Съпруг, ето от какво се нуждаеше, защото щом веднъж се омъжи, Дрюода не можеше да предяви претенции за Луру и нямаше да има причина да желае смъртта й. Но за да се омъжи й трябваше благословията на граф Арнулф — или тази на неговият сеньор — краля на Франция. Това беше отговорът. Тя трябваше да отиде в кралския двор и да се омъжи, преди Дрюода да е узнала за намеренията й. За целта се нуждаеше от някой, който да я заведе в Ил дьо Франс в двора на крал Лотер. Тогава тя щеше да бъде свободна, а Дрюода — принудена да напусне Луру.
Когато спряха, за да пренощуват, Бриджит бе толкова доволна от разрешението, до което бе стигнала, че гледаше на положението си като на истинско избавление. Третият ден измина бързо, тъй като Ролан започна да учи Бриджит на езика на дедите си. Езикът не бе от лесните, ала девойката научи не малко думи и спътникът й остана доста впечатлен.
Дните минаваха приятно, особено след като Ролан разбра колко добър ловец е Улф. Когато на сутринта двамата се събудиха, ги очакваха два тлъсти заека и дива патица.
Рицарят бе безкрайно изненадан и много доволен, че се е сдобил с такова умно куче, което да ловува вместо него. Това предразположи нормана и той реши да се сприятели с Улф. За огромна изненада на Бриджит и Улф го хареса. Ролан вече не се държеше толкова грубо и безцеремонно с Бриджит и тримата продължиха пътуването си в добро настроение.
Потеглиха по реката един ранен следобед, след като пристигнаха в Орлеан. Бриджит бе разбрала, че отчасти нервността му се дължи на факта, че присъствието й го бе забавило. Вечерта, след като се нахраниха, младото момиче се осмели да го попита:
— Защо бързаш толкова?
Тя се бе свила на палубата на баржата, подпряла глава на ръката си. Ролан бе седнал до нея, втренчил замислен поглед в реката.
Той накратко й обясни, че баща му е изпратил един от васалите си да го намери и да го върне у дома и че вероятно много скоро ще има война в Монвил.
— За съжаление, изминали са доста месеци, докато Ги ме открие, тъй като бях в Южна Франция. Няма да се учудя, ако битката за Монвил вече е свършила.
Любопитството на Бриджит се засили.
— Значи идваш от южните земи?
— Да, бих се със сарацините.
Очите й светнаха.
— Надявам се, че си убил много от тях! — възбудено изрече тя.
Омразата й беше безгранична, защото именно заради сарацините бе загинал любимият й брат.
— Така е наистина — изръмжа Ролан. — Но защо се интересуваш? Пиратите плячкосваха само южните земи, а ти си била доста далеч от тях.