От другата страна на реката се виждаше обширно мочурище, а отгоре по течението се задаваше тъмно нещо, което се носеше към Бриджит. За миг девойката замръзна на мястото си, а сетне бързо се изкачи обратно по стръмния бряг. Обърна се и различи очертанията на сал. Скри се зад дърветата, проклинайки натрапниците, които осуетиха банята й. Улф приклекна до нея. Бриджит разсеяно го почеса зад ушите, докато напрегнато наблюдаваше бавно приближаващия сал. Най-сетне погледна към верния си приятел и се намръщи.
— По-добре да отидеш да хванеш нещо за вечеря, Улф. Норманът с удоволствие приема дивеча, който му носиш, но се съмнявам, че ще ти отвърне със същото и ще сподели лова си с теб. — Животното не помръдна и тя нежно го побутна. — Върви, аз ще остана тук и ще се изкъпя веднага щом като салът отплува надолу по течението.
Изпроводи го с поглед и се извърна отново към реката. Салът, който прекарваше добитък, тъкмо се бе изравнил с нея. Движеше се влудяващо бавно, а Бриджит знаеше, че трябва да се изкъпе, преди Ролан да се върне.
Най-после салът се изгуби в мрака и младото момиче бързо свали дрехите си и изтича към водата. Потрепери, когато навлезе навътре, ала смело се потопи. Зъбите й започнаха да тракат и тя бързо започна да се търка, като се оглеждаше дали не се задават други салове или лодки. Наоколо не се виждаше жива душа, но това вече нямаше значение, тъй като небето бе тъмно, а луната още не бе изгряла. Съмняваше се, че ще я видят, дори и да минат край нея.
Изкъпа се набързо и излезе от ледената вода. Цялата трепереше. Трескаво облече чистата туника и я пристегна с колана, без да изчака да изсъхне. Тялото й се бе вкочанило от студ и Бриджит си помисли, че може да се простуди заради тези няколко мига лукс. Лукс ли? Не, не би нарекла къпането лукс.
По мокрите й крака полепна пръст и тя реши да не обува обувките си. Взе ги в ръка, заедно с мръсната туника и внимателно се запъти към мястото, където бяха спрели, проклинайки се, че не бе запалила огъня, преди да тръгне към реката. Беше тъмно като в рог и Бриджит трепереше от студ.
В този миг съзря проблясъка на пламъците и едва не умря от страх. Затаи дъх, докато не видя познатата фигура на Ролан, излегнат край огъня.
Изпусна дълбока въздишка на облекчение.
— Ужасно ме изплаши — рече Бриджит, бързо приближи към него и хвърли нещата си на земята. — Откога си тук?
Погледът, който й отправи, я накара да потръпне.
— Достатъчно дълго, за да започна да се питам защо огънят не е запален и защо не се виждаш наоколо.
— Не мислех, че ще се върнеш толкова бързо.
— Да не смяташ, че имам остър взор като твоето куче и мога да намеря някакъв дивеч в тази тъмнина? — саркастично попита той. — И тъй като се наложи да чакам дълго, реших да запаля огъня. Няма да имаме месо за вечеря, освен ако твоят приятел няма по-голям късмет от моя. Не го виждам наблизо.
— Изпратих го на лов малко след като ти тръгна.
Ролан се изправи и се втренчи в лицето й.
— Ела тук, момиче. Къде си била?
Бриджит се поколеба. Познаваше този тон. Устните му бяха стиснати сурово, а наболата му брада беше изненадващо тъмна и го правеше да изглежда още по-строг. Очите му отразяваха пламъците на огъня и когато той протегна ръка към нея, тя нададе уплашен вик и отстъпи назад. Ръката му стисна здраво нейната и той усети, че е мокра.
— Значи плуването е по-важно от стъкването на огъня, така ли?
Но не я удари и тя събра смелост да му отвърне.
— Нямах намерение да ти създавам затруднения.
— На мен ли? — изръмжа той. — Я се погледни! Ръката ти е ледена, а устните — сини. — Блъсна я грубо към огъня. — Сгрей се. Ако вземеш да се разболееш… Господи, нямаш ли поне малко ум в главата?
Тя се обърна с лице към него. Пламъците стоплиха гърба й, ала устните й продължаваха да треперят.
— Исках да се изкъпя, а не мога да го направя, когато ти си наблизо.
— Но защо?
Бриджит сведе поглед, за да не може да види пламналото й лице.
— Не е благоприлично.
— Благоприлично ли? — изрева той, но млъкна, а погледът му се плъзна по тялото й. Меката вълна на туниката бе прилепнала към мократа й кожа и очертаваше всяка извика на тялото й.
Когато най-сетне погледите им се срещнаха, неговите очи блестяха, но не от гняв. Това бе поглед, който девойката не бе виждала много често, но инстинктивно го разгада и това я изплаши.
Отстъпи няколко крачки, забравила за огъня зад гърба си. Но той бързо я сграбчи за една от плитките и грубо я притегли към себе си. Тя се удари в твърдите му като скала гърди и дъхът й секна. Едната му ръка се сключи около кръста й и Бриджит осъзна, че не може да се измъкне.