С другата той повдигна брадичката й и погледът му бавно и собственически се плъзна по красивото й лице.
— Може би аз ще мога да те стопля по-добре от огъня, не мислиш ли? — прегракнало изрече той, преди блестящите му очи отново да се впият в нейните. Огледа я с пламнал поглед и тихо промълви: — Нищо няма да постигнеш, ако се опитваш да се бориш с мен, ако това си решила. Знаеш го много добре.
А тя беше толкова сигурна, че не я желае. Какво го бе накарало да промени решението си?
Той я притисна по-плътно до гърдите си, сетне я отблъсна леко, за да свали колана й. В този миг Бриджит побягна. Само ако успее да се отдалечи от огъня, тъмнината ще й помогне да се скрие. Ала не успя да стигне далече. Ръцете му здраво я сграбчиха за кръста, тя се завъртя и се оказа лице в лице с рицаря.
— Наистина ли си мислеше, че можеш да ми избягаш?
Гласът му не беше груб, звучеше по-скоро развеселено. Бриджит му хвърли гневен поглед и той високо се разсмя.
— Къде е онова момиче, което припадна в мига, в който я положих върху леглото си? Виждам, че си събрала доста смелост от онази наша първа нощ.
— Ласкаеш се твърде много — язвително отвърна тя, вбесена от подигравателното му държание. — Припаднах от болка, а не от страх. Гърбът ми…
— И какво не е било наред с гърба ти?
— Бях бита с камшик. И то благодарение на теб! — възмутено извика тя и очите й гневно блеснаха.
Ролан се намръщи и нежно й помогна да седне върху постелята близо до огъня. Въпреки протестите й, той свали колана й, вдигна туниката й, огледа гърба й, побутна я да легне и остро я изгледа.
— Сега боли ли те?
— Не, защо?
— Още имаш белези. Изглежда доста жестоко са те били, след като е минала цяла седмица, а още има следи от камшика. Разбира се, ти сигурно си очаквала да те накажат, след като си откраднала от господарката си…
— Казах ти, че не съм крадла! Това, което ми причиниха, беше защото се опитах да избягам…
Преди да довърши думите си, Бриджит разбра, че той не я слуша.
Устните му се впиха в нейните и цялото й тяло се напрегна. Младото момиче беше напълно безпомощно под тежестта му, а освен това осъзна, че туниката й бе смъкната до кръста и разголваше гърдите й.
С двете си ръце тя го сграбчи за гъстата коса и отблъсна главата му назад.
— Никога няма да ме имаш!
Той се отдръпна, от нея и с лекота се освободи от ръцете й.
— Искаш да ме затрудниш, така ли? — ухили се Ролан и без да дочака отговор, свали тежката си ризница и туниката. Девойката се надигна, ала той я бутна обратно. Едната му ръка здраво стискаше нейната, а с другата развърза връзките на панталоните си.
Бриджит затвори очи, отчаяно опитвайки да сдържи сълзите си. Ролан вдигна ръцете й нагоре. Всичко бе толкова лесно, дяволски лесно. Очите й мятаха гневни искри.
— Мразя те!
Той се втренчи за миг в нея, а тя на свой ред войнствено впи поглед в неговия. Докато се взираше в тъмносините му очи, Бриджит внезапно осъзна, че всъщност Ролан не й е безразличен. Не можеше да каже, че е влюбена в него. Това щеше да бъде прекалено силно. В крайна сметка той беше груб и рязък, а понякога и жесток в подмятанията си. Но независимо от всичко, беше силен, решителен и справедлив и тя го харесваше много повече, отколкото искаше да признае. Освен това, в този миг я гледаше с нежност и дори с любов. Правеше се, че само взима това, което му принадлежи, но в желанието му да я обладае имаше нещо повече от мъжка похот.
Ролан си мислеше колко красива е тя и колко много я желае. Никога нямаше да го признае пред нея, но тя наистина бе не обикновено момиче. Беше очарователна и горда и той бе запленен от силния й дух. Не, никога нямаше да й го каже, ала Ролан бе започнал не на шега да я харесва.
Целуна красивото й лице, а после устните му бавно се плъзнаха по гладката шия към малките й гърди. Те изглеждаха толкова деликатни и нежни, като изваяни, но в същото време приличаха на узрели праскови и за няколко мига лицето му остана притиснато до бялата им плът. Сетне, внезапно обзет от диво желание да вкуси сладостта й, той разтвори бедрата й и се опита да проникне в нея.
Остана смаян. Та тя все още беше девствена! Беше толкова изумен, че замълча. Започна бавно да се движи напред-назад в нея и усети как тялото й бавно се отпусна след първите му тласъци. Младият мъж бе много внимателен, облада я нежно и дълго я люби преди тялото му да потръпне и да се отпусне върху нейното. Полежа задъхан и изтощен от страстта си и сетне бавно се отдръпна, изпъна се до нея, погледна я в лицето и се усмихна.