— Защо се хилиш толкова самодоволно? — гневно изрече Бриджит. — Каза, че няма да ми причиниш болка, но го направи!
— Това трябваше да се очаква, след като ти все още бе девствена.
— Но… — заекна тя и той се засмя на смущението й.
— Не можеш да обвиняваш само мен за недоразумението. Ако не беше припаднала, щеше да знаеш.
— Но ти каза, че си ме обладал.
— Аз просто съм заспал. Понякога, когато е пиян, един мъж прави неща, за които после нищо не си спомня. — Той сви рамене. — Аз просто предположих, че съм те обладал, но всъщност не съм го направил.
Бриджит остана да лежи неподвижно, мислите й бясно препускаха, ала не каза нищо.
Ролан прокара пръст по нежната извивка на брадичката й.
— Какво значение има това, мое малко съкровище? Сега или тогава, ти пак си моя.
— Но Дрюода никога нямаше да ме даде на теб, ако знаеше, че не си ме изнасилил.
— Нали все пак щяха да те дадат на друг, така че каква е разликата?
Ролан не докача отговора й. Устните му се сключиха върху нейните в дълга нежна целувка. Когато най-сетне се отдръпна, я попита:
— Нараних ли те много?
— Не.
В гласа й се долавяше стаена горчивина и младият мъж поклати глава.
— Опитах се да не ти обръщам внимание. От доста време те желая, но досега се сдържах. Дори не съм те докосвал.
— Тогава защо сега го направи? — Изглеждаше по-скоро любопитна, отколкото възмутена.
Той повдигна вежди.
— Как можеш да ме питаш, след като се появи пред мен с мокра туника, която бе така прилепнала към тялото ти, че очертаваше всяка негова извивка? Не съм от камък, момиче.
Бриджит въздъхна. Беше постъпила глупаво, като бе повярвала, че той няма да я докосне.
— Ти ми каза, че не те привличам — рече тя. — Нима всичко, което си ми казал досега, е лъжа?
— Когато за пръв път те видях, не изглеждаше особено привлекателна. Сигурно съм бил сляп, за да не забележа красотата ти. Освен това съм много доволен, че друг мъж не те е докосвал.
Устните му се извиха в усмивка и арогантните му думи я вбесиха.
— Бих искала да съм имала стотици преди теб!
Ролан само се засмя на изблика й, а тя гневно го отблъсна.
— Махай се!
Той я остави да стане, наблюдавайки я как взима туниката си и сковано се отправя към реката.
— Къде отиваш? — извика след нея Ролан, ала Бриджит не спря.
— Да се изкъпя отново, след като ти ме омърси! — троснато отвърна тя през рамо, а смехът му я съпроводи чак до реката.
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Бриджит лежеше неподвижно край огъня. Ръцете и краката й бяха вързани с панделки, които Ролан бе намерил сред вещите й. Не можеше да заспи.
Чувстваше се ужасно. Този мъж я бе обладал, а след това се бе държал арогантно и самодоволно. Беше толкова сигурен в себе си, толкова доволен от случилото се, че тя го възненавидя. Когато той заспа, Бриджит трескаво започна да обмисля как да избяга. Да, каза си младото момиче, така Ролан ще разбере, че не означава нищо за нея.
Луната още не се бе вдигнала високо в небето, когато Бриджит се надигна безшумно, грабна вързопа с дрехите, събуди Улф и двамата тихо се измъкнаха от стана. След като се отдалечи достатъчно, тя нахлузи обувките си и затича с все сила.
Звукът от собствените й стъпки кънтеше в ушите й и тя изобщо не разбра, че Ролан е хукнал след нея. Когато яката му ръка сграбчи нейната и силно я стисна, тя нададе ужасен писък, ала той я завлече обратно към стана.
Блъсна я на постелята и се надвеси над нея. Очите му гневно святкаха.
— Можеш да смяташ, че си извадила късмет, защото забравих да те предупредя какво ще те сполети, ако се опиташ да избягаш. Но сега ще го направя. Ако отново се опиташ, ще получиш по един удар с камшик за всеки час, през който е трябвало да те търся.
Бриджит потръпна и се сви, сякаш усетила ударите на камшика.
— В такъв случай ще трябва да съм сигурна, че никога няма да ме намериш — прошепна тя толкова тихо, че той не я чу.
Ролан се намръщи.
— Искам да знам какво каза току-що, момиче. И без лъжи!
Тя гордо вирна брадичка.
— Попитах какво ще направиш, ако не ме намериш? — без усилие излъга тя.
— Ще те намеря! Давам ти думата си, че никога няма да избягаш от мен, а аз не хвърлям думите си на вятъра. А ако си достатъчно глупава, за да се опиташ отново, ще опиташ камшика ми. А белезите, които ще ти останат, ще ги помниш цял живот. Запомни, трябва да ми се подчиняваш във всичко!
След това върза ръцете и краката й, като мрачно се пошегува:
— Е, най-сетне мога да заспя спокойно.
Не след дълго Бриджит долови някакви подозрителни шумове и се ослуша, а Улф внезапно високо излая.