Случилото се след това бе като в някакъв сън. Ролан бързо се изправи, стиснал меча си в ръка. Но тъкмо в този миг от тъмното изникнаха двама мъже, които се нахвърлиха върху тях. Единият удари рицаря отзад по главата с голяма бойна секира. Бриджит с ужас видя как норманът се свлича на земята.
Тя изпищя, а Улф се спусна върху мъжа, който бе повалил Ролан. Не можа да види какво последва, тъй като другият мъж коленичи до нея.
— Побързай да убиеш този звяр — подвикна той през рамо, — а след това ще получиш наградата си.
Девойката се втренчи в ухиленото му лице. Бяха двамата саксонци от баржата! Но те не бяха слезли заедно с тях. Тогава как се бяха озовали тук?
— Защо този рицар те е вързал? — попита саксонецът и преряза панделките на ръцете и краката й. — Да не би да те е откраднал от господаря ти?
Младото момиче бе твърде уплашено, за да отвърне нещо, ала той не дочака отговора й.
— Няма значение. Ти си заслужаваш, загдето прекъснахме пътуването си и убихме онзи нещастник. Да, наистина си заслужаваш.
Улф, който бе нападнал другия саксонец, ръмжеше яростно и тя едва чуваше шепота на мъжа, но въпреки това отлично разбра какво й каза. Двамата ги бяха проследили, за да я отвлекат и тя щеше да се озове от един ад в друг.
Бриджит отново извика, когато нападателят допря камата си до врата и, готов да разпори туниката й. Ала в следващия миг той бе отхвърлен на няколко метра от Улф. Мъжът повече не се изправи. Бриджит се извърна. Не можеше да гледа как любимото й куче се бе превърнало в див звяр и разкъсваше поваления саксонец. Това й припомни битката между кучето и вълка в имението на Вилхелм и тя потръпна от ужас. В този миг Улф по нищо не се отличаваше от онзи див вълк. Когато свърши, от мъжа бе останала само кървава смес, в каквато се бе превърнало и домашното куче на Вилхелм. И двамата саксонци бяха умъртвени по най-жесток начин. Вратът на другия бе прегризан, а коремът му представляваше огромна кървава яма.
Щом всичко свърши, Бриджит се огледа и стомахът й се разбунтува. Улф приближи и клекна до нея, ала когато го видя, оплескан целия с кръвта на жертвите си, й прилоша още повече.
Девойката никога досега не бе ставала свидетел на убийството на човек, а сега бе сама в нощната гора с трима мъртви мъже наоколо. Но дали наистина бяха трима? Скъса и последните остатъци от панделките по ръцете и краката си и се спусна към Ролан, който лежеше по очи недалеч от огъня. Не видя кръв по него, ала той не помръдваше.
Внезапно осъзна, че най-после бе свободна. Свободна! Сега можеше да отиде при крал Лотер! Ролан беше мъртъв. Внезапно жестоката радост я сепна. Той наистина бе мъртъв. Нима изпитваше и нещо друго, освен облекчение?
— Не мога да остана тук — рече на глас тя. Изправи се и докосна главата на Улф, ала пръстите й потънаха в лепкавата козина. Бързо ги отдръпна и видя, че целите са в кръв. Избърса ги в земята и посочи към реката.
— Върви да се измиеш, Улф! Върви да поплуваш. Животното не помръдна и тя гневно тропна с крак. — Направи каквото ти казах. Ще събера нещата си и ще тръгнем веднага щом се върнеш.
Улф неохотно се запъти към реката, ала Бриджит не се зае да прибира нещата си. Стоеше неподвижно, обгърнала раменете си с ръце, загледана в неподвижното тяло на Ролан. Повя вятър и клоните на дърветата зашумоляха. Девойката потръпна от студ, ала не помръдна и не се протегна за пелерината. Гледаше надолу към постелята върху, която бе лежала с Ролан.
Когато Улф се върна в стана, тя цялата трепереше и продължаваше да стои като вцепенена. Кучето бе мокро, но чисто и Бриджит уморено се усмихна и го повика при себе си. Взе някаква дреха, за да го подсуши, ала той се отръска енергично, разпръсквайки водни пръски във всички посоки. В този миг чу стенанието.
Девойката застина на място. Един от мъжете все още беше жив. Но кой? О, не искаше да знае, тъй като нямаше желание да се изправя лице в лице с нито един от тримата.
— Улф, хайде! Трябва бързо да се махаме оттук!
Метна дрехата отгоре му, изтърка го набързо, сетне грабна пелерината и вързопа си. Изтича до коня на Ролан, но се спря нерешително пред огромното животно. Размерите му я плашеха, а и как щеше да го яхне без чужда помощ?
След няколко неуспешни опита, тя най-сетне успя да възседне жребеца и задъхана от усилието погледна надолу към Улф. Ала той все още бе край огъня, заврял муцуна в тялото на Ролан. Бриджит го повика веднъж, след това още веднъж — този път по-остро, — ала кучето се сви до тялото на рицаря и не помръдна.
Тя нетърпеливо въздъхна. Значи той бе още жив. Трябваше да знае, че нахакано копеле като него няма да умре току така. Плъзна се от гърба на коня и бавно се придвижи към огъня. Хвърли гневен поглед към Улф и се наведе, за да огледа ранения.