Отзад на главата му имаше огромна буца. Явно секирата се бе извъртяла и саксонецът го бе ударил с плоската й страна. В този миг видя, че гърдите на Ролан започват да се надигат по-ритмично. Може би скоро щеше да дойде в съзнание и да усети остра болка в главата.
Бриджит отново погледна към Улф, който лежеше до нормана.
— Нали не очакваш от мен да остана тук, за да му помогна? Трябва бързо да се махаме.
Девойката се изправи, но кучето не я последва.
— Аз тръгвам — решително каза тя. — Ако остана тук, ще бъда вечно робиня на този мъж. Това ли искаш? Искаш да страдам?
Животното не помръдна. Бриджит изгуби търпение и извика:
— Той не се нуждае от помощта ни! Хайде, ела!
Тя се отдалечи от огъня и погледна през рамо, за да види дали Улф я следва. Ала той се бе преместил по-близо до Ролан и бе положил глава до едната му страна.
— Да те вземат дяволите, звяр такъв! Остани си тогава с него! — извика младото момиче. — Но ако си мислиш, че той ще се отнася към теб по-добре от мен, заблуждаваш се. Ритникът ще бъде единствената награда за усилията ти да му угодиш, защото той е един груб и безсърдечен човек!
Продължи напред, решена повече да не се обръща. Но преди да стигне до жребеца, Улф нададе такъв отчаян вой, какъвто не бе чувала досега. Звукът протяжно отекна сред дърветата. Бриджит се обърна и видя как кучето бута с муцуна тялото на Ролан, опитвайки се да го обърне.
— Остави го, Улф! — извика тя, уплашена, че рицарят ще се свести, преди да си е тръгнала.
Втурна се към кучето, за да го дръпне от мъжа, но когато се наведе, видя тънка струйка кръв да се стича изпод тялото му. Значи бе сериозно ранен. С голямо усилие Бриджит успя да го обърне. Тогава видя, че Ролан бе изтървал меча си, преди да падне и се бе посякъл от дясната страна.
— Така ти се пада — да умреш от собственото си оръжие — процеди Бриджит.
Не можеше да види дълбока ли е раната, ала земята и туниката му бяха пропити с кръвта му. Обърна се към Улф, който я гледаше с очакване, и упорито произнесе:
— Не съм длъжна да му помогна, след всичко, което ми причини. Не ме гледай с тези тъжни очи, Улф. Ако превържа раната му, може да се събуди и аз няма да успея да избягам. Освен това, откъде си толкова сигурен, че ще умре, ако не му помогна.
Бриджит се спря и погледна отново към неподвижното тяло на ранения. Внезапно раменете й увиснаха примирено.
— Чуй ме, Улф. Сигурно думите ми звучат сякаш съм зла и коравосърдечна жена, какъвто всъщност е този норман. Но не, не мога да оставя едно живо същество да умре, дори и да е този човек.
— Радвам се да го чуя.
Бриджит смаяно ахна, когато тъмните очи на Ролан се отвориха и срещнаха нейните.
— Откога си в съзнание? — смутено попита тя.
— Откакто ме обърна възнак. Доста грубо го направи — изръмжа той. — Имам чувството, че някой е забил нажежен шиш в главата ми.
— Погледни от дясната страна, нормане, защото кървиш — рязко изрече тя.
Ролан бавно се надигна, но силите му изневериха и той се подпря на лакът. С другата си ръка опипа темето си.
— Господи, главата ми се цепи! — Погледна я и остро добави: — Ти ли ме подреди така?
— Бих искала наистина да съм аз, но не съм. Един от саксонците те нападна изотзад и те халоса със секирата си.
— По-скоро бих повярвал, че ти си го направила — промърмори Ролан.
— Тогава по-добре се огледай. По земята се валят два трупа, които трябва да бъдат погребани.
Очите на рицаря се разшириха от изумление и той се извърна към Улф, който лежеше до него.
— Май не съм те дооценил, приятелю.
— Припомни си го, когато следващият път решиш да се нахвърлиш върху мен — предупреди го Бриджит. — Ако знаех в какъв кръвожаден звяр е способен да се превръща Улф, много отдавна щеше да изпиташ зъбите му, точно както тези саксонци.
— Саксонци?
— Да, пътуваха заедно с нас с баржата по реката.
Ролан се намръщи.
— Сигурно са били разбойници и крадци. Защо иначе ще ни последват?
— О, да, те наистина бяха крадци — горчиво отвърна девойката. — Но аз съм тази, която искаха да откраднат.
— Бъди проклета! — Знаех си, че ще ми причиниш неприятности. Предполагам, че си ги окуражила по някакъв начин, докато сме били на баржата.
— Как смееш! — Бриджит остро си пое дъх. — Не съм виновна за начина, по който изглеждам, но никога съзнателно няма да изкуша някой мъж. Това, което ти ми причини, беше по-отвратително, отколкото съм предполагала.
— Достатъчно!
— Не, не е достатъчно! — избухна тя. Беше решена да не му спести нищо. — Ти се наричаш мой господар, но не ме защити от тези варвари, както един господар е длъжен да защитава крепостните си. Смятам, че изгуби правото да си над мен, след като не изпълни задълженията си.