Бриджит не чу приближаването на прислужницата и стреснато подскочи, когато тя я потупа по рамото.
— Какво искаш?
Очите на момичето се разшириха от смущение. Не знаеше как да се държи с тази красива французойка, която синът на господаря й, наричаше слугиня, но която приличаше на благородна дама.
— Сир Ролан моли да се присъедините към него на масата и да хапнете, преди да се оттеглите — нервно каза прислужницата.
— О, той ме моли, така ли? — Бриджит погледна в средата на залата и видя, че Ролан я наблюдава. Не можеше да сдържа повече задушаващият я гняв. — В такъв случай можеш да кажеш на този господин, че никога няма да падна толкова ниско, че да седна на една маса с него!
Очите на слугинята щяха да изхвръкнат от орбитите си.
— Не мога да му кажа това!
— Тогава аз ще му го кажа! — заяви Бриджит и се изправи.
— Моля ви, не го правете! Познавам го, той е дяволски избухлив, господарке.
Бриджит изумено се втренчи в момичето.
— Защо ме нарече „господарке“?
Слугинята срамежливо наведе глава.
— Ами… Така ми се стори правилно.
Бриджит се усмихна. Тя не знаеше, ала усмивката й плени всички присъстващи мъже.
— Ти ми направи добро, като ме спря. Как се казваш?
— Года.
— Года, съжалявам, че се държах така с теб. Никога досега не съм изливала гнева си върху слугите и да ме пази Господ и занапред няма да го правя, иначе ще заприличам на Ролан.
— Сега ще се присъедините ли към сир Ролан?
— Не. Предпочитам да ми покажеш къде ще спя. Не искам нищо друго, освен поне за малко да остана сама.
— Да, господарке — тихо отвърна момичето.
Ролан съпроводи с поглед Бриджит, която напусна залата заедно с прислужницата. Мислеше за усмивката, с която тя бе дарила Года и внезапно осъзна, че изпитва огромното желание да я види отново, но този път да бъде предназначена единствено за него.
„Какво става с мен? — развеселено се запита младият мъж. — Да копнея да получа усмивката на една слугиня!“
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Бриджит бе отведена в малко слугинско помещение, разположено в дъното на двора. То се различаваше много от дома, в който бе живяла в Луру, но поне леглото бе чисто и имаше достатъчно завивки. След като подреди вещите си в старата ракла, измете пода и изчисти паяжините по ъглите, тя помоли Года да я заведе в общата баня за слугите и да й донесе малко храна.
Прислужницата се подчини, без да задава никакви въпроси, за което Бриджит й беше искрено благодарна. От часове си мечтаеше за гореща вода и не се притесняваше, че ще използва общата баня, където се къпеха всички слуги. И без това вече бе превишила правата си, като бе помолила Года да й донеса малко храна в жилището, тъй като не бе прието една слугиня да бъде обслужвана от друга.
Малко по-късно Бриджит седеше на леглото, сушеше косата си и топлеше краката си на мангала, пълен с разжарени въглени, който Года услужливо й бе донесла. Ролан отвори вратата и влезе вътре. Появата му я подразни, но тя реши да не му обръща внимание.
— Харесва ли ти тук, момиче? — наруши мълчанието той.
— Защо дойде, Ролан — уморено попита Бриджит.
— Дойдох да видя как си се настанила. Не отговори на въпроса ми.
— Какво значение има дали ми харесва, или не? — горчиво попита девойката.
— Това жилище е по-добро от колибата, в която живееше в Луру.
— Ти не знаеш нищо за това — изсъска тя. — Предполагаш, че съм живяла в слугинска колиба, защото ме видя да отивам натам.
— Сега сигурно ще ми кажеш, че онази колиба не е била твое жилище.
— Няма да ти кажа нищо — твърдо рече момичето. — Все едно да говоря на каменна стена.
Ролан не обърна внимание на обидата.
— Ако не си живяла в колиба, тогава защо отиде там?
— Защото съм упорита. Или още не си го забелязал?
— Да, забелязал съм го — ухили се младият мъж.
— Няма нищо смешно, Ролан — хладно отвърна тя. — Всичко, което ме прави да изглеждам като слугиня в твоите очи, се дължи на ината ми.
— Какво искаш да кажеш?
— Ти не вярващ на нищо, което ти казвам, а аз не желая да ме смятат за лъжкиня.
Ролан се приближи към нея. Повдигна с пръст брадичката й и я принуди да срещне пронизващия му поглед.
— Не смяташ ли, че е крайно време да промениш държанието си? — меко попита той.
— Ти се подиграваш с мен, Ролан, и това никак не ми харесва! — остро отвърна тя. — Никога не бих си помислила да те съблазня, дори това да е единственият изход за мен.
Ролан я сграбчи за раменете и я привлече към себе си.