— Да ме съблазниш ли, малко мое съкровище? Но ти вече го направи.
Обгърна с длани лицето й и устните му нежно докоснаха нейните. Бриджит бе смутена от приятното усещане, което целувката му предизвика в тялото й, и изминаха няколко секунди, преди да го спре. Сложи малките си ръце върху широките му гърди и с всичка сила го отблъсна.
— Ако имаш поне малко срам, няма да се опитваш да ме подчиниш на похотта си! — извика тя.
— Ох, Бриджит, не играеш много добре тази игра — разочаровано въздъхна той.
— Не желая да играя никаква игра! — възмутено заяви младото момиче. — Може и да ме наричаш крепостна, но не можеш да отречеш, че бях девствена, докато ти не ме обезчести. Няма да бъда твоя наложница!
— Само аз съм те притежавал, cherie, и занапред ще бъдеш единствено моя. Това не означава, че си наложница.
— Аз така разбирам нещата!
Младият мъж примирено въздъхна.
— Какво трябва да направя, за да бъдеш по-мила и любезна с мен?
— Сигурно ми се подиграваш — горчиво се засмя Бриджит и се отдръпна от него. Приседна в другия край на леглото и го погледна. Беше сложила ръце на хълбоци, а очите й гневно святкаха. — Ти ми отне девствеността и след това заяви, че това нямало значение. Ти ме унижи и ме принуди да ти прислужвам. Да не би да смяташ, че ще ти бъда благодарна за това?
— Бъди проклета! — изръмжа младият мъж. — Аз дойдох тук, за да се помирим, а вместо това намирам една опърничава и заядлива жена.
— Никога няма да ти простя за това, което ми стори. Никога!
— В такъв случай, само си губя времето. — Той се обърна и се запъти към вратата. Спря, обърна се към нея и гневно я изгледа. — Предупреждавам те, момиче! Мога да направя живота ти приятен или непоносим — еднакво ще ми струва. От теб зависи да промениш държанието си, защото твоето непокорство и твърдоглавие ми омръзнаха.
Излезе и хлопна вратата зад гърба си. Бриджит остана да седи неподвижно на леглото, обзета от чувство на самосъжаление. Улф приближи и я лизна по лицето.
— Какво да правя сега, Улф? — унило попита девойката. — Той очаква от мен да се примиря с положението си и да му прислужвам с усмивка. Нима бих могла да го направя?
Сълзи запариха очите й.
— Мразя го! Трябваше да го оставя да умре! Защо не го направих? Трябва да избягаме оттук, Улф, трябва!
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Когато рано на следващата сутрин Ролан се срещна с баща си в двора на замъка за двубоя, настроението му не бе особено добро. Едва предишният ден се бе завърнал у дома и вече трябваше да доказва силата и бойните си умения. Но не само това бе причина за сърдито му и намръщено лице. Другата неприятност бе Амелия.
Миналата нощ тя бе дошла в стаята му. Тъй като бе прислужница на господарката на дома, стаята й бе близо до тази на Хеда, но едновременно с това и до тази на Ролан. Едно време това бе доста удобно за него, но сега младият мъж нямаше никакво желание да възобновява старите си отношения с нея.
Когато чу тихо почукване по вратата, Ролан си помисли, че е Бриджит, която е дошла да се извини заради лошото си държание. Мисълта го зарадва и изпълни с вълнение, ала когато отвори вратата, лицето му помръкна.
— Разочарованието ти е съвсем очевидно — с лека горчивина в гласа каза Амелия. — Надяваше се, че е онази жълтокоса никаквица, нали?
— Върви си, Амелия — сърдито отвърна Ролан. — Не съм те канил тук.
— Ще го направиш, когато се умориш от съпротивата й — убедено заяви девойката. — Защото само съпротивата й те привлича, нищо друго.
Амелия тихо се изкиска.
— Аз знам, че си малко груб, mon cheri, защото си войник, но аз нямам нищо против. Обаче тя изглежда има. Така ли е?
Ролан потисна раздразнението си и каза:
— По-добре да си потърсиш друг мъж, който да те топли през студените нощи, Амелия.
— Заради нея ли?
— Причината не е тя. Ние двамата прекарахме много приятни нощи, но когато заминах, ти казах, че всичко е приключило. Съжалявам, че си си помислила другояче. — Нямаше никакво намерение да обсъжда с нея какво се кани да прави с Бриджит.
Но Амелия вече се бе обърнала и бе избягала. Ролан гневно затръшна вратата, ядосан на себе си, че не бе взел това, което с такова желание му се предлагаше. Но истината беше, че той желаеше друга жена, която не можеше да има, без да я насили, а мисълта за това го отвращаваше.
И докато стоеше срещу баща си в студената утрин, той продължаваше да мисли за снощната си среща с Амелия. Лошото му настроение не остана незабелязано.
— Какво те измъчва, Ролан? — попита Лутър и разкърши рамене. — Да не би отсъствието ти от Монвил да те е размекнало и да се страхуваш да се биеш с баща си?