— Какъв цвят смяташ, че ще ми подхожда, cherie?
— Със сигурност синьо, а може би тъмнокафяво? Мисля, че ще изглеждаш чудесно в тъмнокафяво.
— В такъв случай, няма да имаш нищо против да ми ушиеш една-две нови туники, нали? Останали са ми съвсем малко.
— Няма да се оставя да ме заблудиш с този невинен поглед. Ще ти ушия туниките, но само, за да ти докажа, че мога. Обаче не си мисли, че ще бъда твоя робиня.
След като му избра една стара кафява туника, Бриджит се запъти към вратата.
— Не искам да бягаш като опарена от стаята ми — извика след нея той.
— Защо? — повиши глас младото момиче.
— Бриджит, успокой се и остани за малко. Нямам намерение да те изнасилвам — въздъхна младият мъж. — Толкова много ли се страхуваш от мен?
— Да — чистосърдечно призна тя.
— Нима досега съм бил груб с теб? — намръщи се Ролан.
Когато тя не каза нищо, той попита:
— Смяташ ли, че съм суров и безчувствен мъж, а Бриджит?
— Държа се доста грубо с мен — отвърна девойката. — Има какво да се желае по отношение на обноските ти, Ролан, а и много бързо избухваш.
— Ти също.
— Знам — усмихна се тя. — И аз имам недостатъци, не отричам. Но сега говорехме за твоите, за които ти изглежда и не подозираш.
Ролан вдигна ръка и нежно я погали по лицето.
— Заради теб ще се променя.
Последва дълга пауза. Сетне Бриджит плахо попита:
— Защо?
— За да виждам по-често усмивката ти.
— Нямам много поводи за усмивки, Ролан — откровено отвърна младото момиче.
— Ще имаш.
Тя се отдръпна от него и очите й потъмняха.
— Играеш ли с мен?
— Не, никога не съм бил по-искрен — меко я увери той.
Наведе се и я целуна, първо много нежно, за да не я изплаши, а след това по-настойчиво. Тя се опита да се отскубне от прегръдката му, но Ролан не я пусна и ръцете му се стегнаха по-силно около кръста й. Когато гърдите й се притиснаха към неговите, той усети как всичко в него пламва. Имаше чувството, че кожата му гори там, където бедрата й се опираха о неговите, а слабините го боляха от желание. Изгаряше от копнеж по нея, а тя не го искаше.
Устните му се плъзнаха по деликатната извивка на шията й.
— Ох, Бриджит, толкова много те желая — задъхано прошепна той в ухото й.
— Ролан, ти каза, че няма да ме насилваш — уплашено промълви момичето, опитвайки се да се измъкне от ръцете му.
— Позволи ми да те любя — дрезгаво прошепна младият мъж. — Позволи ми, Бриджит.
Той я целуна, преди да е отворила уста да му откаже, ала най-сетне тя успя да се изтръгне от прегръдките му.
— Ролан, причиняваш ми болка!
Той наведе глава, за да я погледне и видя подпухналите й от страстните му целувки устни.
— Бриджит, нима си толкова крехка?
— Не съм виновна за това — с треперещ глас отвърна тя. — Бях отгледана с много нежност и любов. Кожата ми е чувствителна и не е свикнала на такива брутални ласки.
Младият мъж повдигна брадичката й, а после нежно докосна с пръст устните й.
— Не исках да те наранявам — тихо промълви той.
— Знам, но пак се опита да ме насилиш.
Ролан виновно се усмихна.
— Не можах да се спра.
Бриджит внезапно се разгневи.
— Нима отново се осмеляваш да ме обвиняваш? Сега дрехите ми не са мокри и не са прилепнали по тялото ми.
— Не са.
— Тогава, кажи ми, с какво съм те изкушила, за да не го правя отново!
Ролан сърдечно се засмя.
— Ах, малко мое съкровище, толкова си наивна. Само това, че съм близо до теб, ме изкушава. Нима не знаеш колко си красива?
— Тогава трябва да стоиш по-далеч от мен.
— О, не, Бриджит — бавно, но решително поклати глава той. — Ти си мечта за всеки мъж, но си съкровище само за един-единствен — и това съм аз. Няма да позволя на никого да се приближи до теб!
— Аз не съм твоя собственост, Ролан. — Бриджит се отдръпна и отстъпи няколко крачки. — И никога няма да бъда.
Ролан удари с юмрук по бедрото си.
— Защо ме мразиш толкова? — гневно извика той.
— Ти знаеш защо.
— Казах ти, че ще се променя.
— Каза и веднага след това се нахвърли върху мен. Не вярвам на думите ти.
— Ти ме съдиш прекалено строго, Бриджит. Това, което се случи преди малко, не бе подвластно на разума.
— Трябва ли да живея в непрекъснат страх? Искам да го знам, Ролан.
Челото му се смръщи. Не можеше да я излъже и да й обещае, че никога повече няма да се нахвърля върху нея. Не искаше да я принуждава да му се отдава, ала отлично знаеше, че губеше контрол, когато видеше това момиче. Но, по дяволите, не искаше тя да се страхува от него! Мисълта, че той я плаши, го ядоса.
— Е, Ролан?
Младият мъж рязко се извърна.