— Не си играй с мен, момиче! — изръмжа той.
Очите й го гледаха с очакване.
— Трябва да ми отговориш.
— Ще си помисля за това. А сега да вървим — отсече Ролан. — Време е за обяд.
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА
Тази сутрин в тържествената зала на замъка не бе толкова оживено, но Лутър бе там и повика Ролан при себе си.
Бриджит отиде до огнището, където приготвяха храната. Провизиите бяха складирани в просторна изба, чиято врата бе близо до огнището. Там се държаха и всички домакински съдове и прибори: медни казани, големи тави, в които се осоляваше месото, сандъци за съхраняване на хляба. По дългите дървени лавици бяха подредени високи сребърни бокали, калайдисани тенджери, както и неизброимо количество метални чинии. Купите с подправки също бяха наредени върху лавиците, а крините, пълни с жито, се намираха в дъното на това претъпкано помещение. Върху голяма маса, близо до вратата се виждаха купи със сирене, кошници с прясно изпечен хляб и кани с ябълково вино.
Без да й нареждат, Бриджит занесе на Ролан голямо парче сирене и половин самун хляб, остави храната пред него и бързо се отдалечи. Седна близо до огъня, взе от Года една купа с овесена каша и парче ръжен хляб. Това бе храната на слугите, но в този момент нищо не я интересуваше. Беше обзета от смут и тревога и храната бе последната й грижа.
Веднага след като Ролан излезе от залата, Бриджит попита Года къде може да намери сапун и парцали и побърза да се качи в стаята му. Остатъка от деня прекара там. Почисти основно навсякъде и подреди дрехите и вещите му. Той притежаваше малко дрехи, но раклите бяха пълни със съкровища: камъни, златни и сребърни скъпоценности, гоблени от източните земи, както и толкова много платове, че девойката започна да се пита дали не бе решил да става търговец.
Когато приключи работата си, стаята се превърна в уютно и приятно място. Кожите, опънати пред прозорците, предпазваха от студа, но не пречеха на светлината да прониква. Вместо обичайните тръстикови рогозки, по пода бяха застлани животински кожи, които топлеха краката, създаваха уют и красяха стаята. Възглавниците върху голямото легло бяха пухени, а чаршафите от фино ленено платно. Отгоре бе метнат юрган, пълен с пух от северна морска патица.
Бриджит остави оправянето на леглото за най-накрая, тъй като изпитваше нежелание дори да се доближи до него. Не можеше да спре да се пита колко ли време ще мине, преди да се озове в него, защото точно това искаше Ролан. Беше й го заявил достатъчно ясно.
С настъпването на вечерта, наближаваше и времето, когато трябваше да се върне в залата. Девойката стана неспокойна. Докато пътуваха, бе много по-лесно да се противопоставя на Ролан. Търпеше грубото му държание и намираше убежище в гнева си. Обаче сега той беше различен — мъж, който се стараеше да не й причинява болка и дори се опитваше да бъде мил с нея. Това я объркваше и тя не знаеше как да се държи с него.
Бриджит влезе в залата с натежало сърце. Твърдо бе решила какво да прави. Дори природата бе против нея, но тя предпочиташе да рискува да измръзне до смърт, отколкото да остане в замъка и да бъде принудена да задоволява похотта на Ролан.
Тържествената зала бе пълна с обитателите на замъка, но Бриджит веднага забеляза, че Ролан не е сред тях. Сипа си ядене в дървената купа и седна на празната пейка до стената. Надяваше се да приключи с вечерята си, преди той да се върне. Ако това, което й бе казал, бе истина, той се изкушаваше само ако беше близо до нея. Щеше да прекара още една тревожна нощ, но на заранта вече нямаше да има и следа от нея.
Видя Улф, който се бе излегнал до господарската маса, а Лутър му хвърляше тлъсти късове месо. Но щом я видя, вярното куче се надигна и с няколко скока се озова при нея. Младото момиче го посрещна с усмивка. Една хрътка се приближи, привлечена от миризмата на месото в купата й, ала Улф изръмжа и тя избяга с подвита опашка. Любимецът на Бриджит се настани в краката й.
Девойката се наведе и нежно го потупа.
— Виждам, че лично господарят на замъка се грижи за теб. Но не се привързвай твърде много към това място, защото няма да останем дълго.
Той близна ръката й и Бриджит се намръщи.
— Този път няма да ме накараш да променя решението си, Улф.
Бриджит твърде късно осъзна, че говори на глас и уплашено се озърна. За щастие, наблизо нямаше никой. Огледа присъстващите, за да разбере дали Ролан се е появил, но не го видя.
На господарската маса седеше един симпатичен млад рицар, който Бриджит не бе виждала досега. Погледът й се спря за миг върху него, ала той изглежда усети, че го наблюдават, погледна към нея и й се усмихна. Стана и дойде при нея.