— Госпожице — поклони се непознатият. — Аз съм рицаря Ги от Фалез. Не знаех, че имаме гости.
Бриджит вече бе чувала за него — васалът на Лутър, когото бе изпратил да открие Ролан и да го върне у дома.
— Никой ли не ви е казал коя съм аз, сир? — тихо попита тя.
— Току-що се връщам от обход, госпожице — обясни младият мъж и се усмихна. — Но тази зала никога досега не е била удостоявана с подобна красота. Струва ми се непростимо от страна на сеньор Лутър да не спомене за вас. — Наведе се към нея и в зелените му очи проблеснаха весели пламъчета.
— Много сте любезен — изчерви се Бриджит.
— Кажете ми — усмихна й се отново той, — как се зове тази невероятна хубост?
Младото момиче се поколеба. Той я бе нарекъл госпожице — значи я смяташе за истинска дама. Тогава защо да не му каже истината?
— Аз съм Бриджит дьо Луру — тихо изрече тя.
— Кой е вашият господар? Може би го познавам.
— Граф Арнулф от Бери — с лекота отвърна девойката, сякаш никой нямаше да се осмели да се усъмни в това.
— С него ли сте дошли в Монвил?
— Не.
— Господи, само не ми казвайте, че сте дошли със съпруга си — възкликна Ги. В тона му ясно пролича разочарование.
— Аз не съм омъжена — изрече Бриджит и в същия миг реши да му каже истината. — Ролан ме доведе тук против волята ми.
По красивото лице на Ги се изписа недоумение.
— Ролан? Не разбирам.
— Трудно е да се обясни, сир — смутено избъбри девойката.
Той седна на пейката до нея.
— Трябва да ми кажете. Ако Ролан ви е отвлякъл…
— Ролан не е главният виновник за случилото се — неохотно призна тя. — Разбирате ли, моят баща беше барон дьо Луру, а след неговата смърт титлата бе наследена от брат ми… — И тя разказа историята си на Ги, който съсредоточено я слушаше, без да я прекъсва.
— Но Ролан не е глупак — възкликна Ги, когато девойката свърши. — Със сигурност е разбрал, че сте дама, независимо от приказките на Дрюода.
— Имаше много неща, които го накараха да повярва на Дрюода, а не на мен — въздъхна Бриджит.
— Ролан трябва да разбере каква непростима грешка е направил — решително заяви Ги.
— Уморих се, сир, наистина се уморих. На Ролан му харесва да бъда негова слугиня и ми се струва, че умишлено си затваря очите пред истината, защото така му е удобно. — Думите й предизвикаха усмивка на лицето на Ги. Тази красива девойката съвсем точно бе описала характера на приятеля му.
Голямата дървена врата на залата се отвори и на прага застана Ролан. Бриджит бързо се изправи. Бе започнала да се съмнява в разумността на това, което току-що бе направила. Но какво всъщност бе направила, освен че бе казала истината? И Ги й бе повярвал. Може би щеше да стане неин защитник.
— Ролан е тук — каза тя на новия си приятел. — Трябва да отида да му сервирам храната.
Ги възмутено скочи на крака.
— Не, Бриджит! Не бива да му прислужвате, сякаш сте обикновена крепостна.
— О, длъжна съм, иначе той става страшен.
Тя се обърна и бързо се отдалечи. Лицето на младия рицар почервеня от гняв. Бриджит напълни една дълбока чиния с пудинг с месо, пържена наденица и дивечово месо. Обърна се и видя веселия поздрав на Ролан и студения отговор на Ги.
Бриджит сложи върху дървена табла чинията и кана с бира и отнесе всичко на господарската маса. Докато минаваше покрай двамата мъже, тя ги стрелна с поглед. Те бяха започнали да си разменят остри думи. Спорът им привлече вниманието на околните и всички погледи се насочиха към тях. Бриджит се почувства неудобно и нервността й се засили. Само ако можеше да чуе за какво си говореха.
— Каква дяволия си измислила, момиче?
Девойката си пое дълбоко дъх и се обърна към Лутър.
— Не знам за какво говорите, сир — твърдо отвърна тя, но избягна да срещне погледа му.
— Видях те да говориш с един от моите васали и ето, че сега той се кара с моя син. Двамата са приятели, момиче, и никога досега не са се карали.
— Не съм направила нищо, за което да съжалявам — непреклонно заяви тя и остави храната на масата.
Лутър се изправи иззад голямата дъбова маса и я дръпна настрани.
— Не знам какво си направила, но не искам да се бият заради теб. Не искам да загубя един добър войн, особено, когато ми предстои битка.
— Това ли е синът ви за вас, един войн, който ще се бие за каузата ви?
— Говорех за Ги, момиче, защото няма никакво съмнение кой ще е победителят. Ако мислех, че синът ми е в опасност заради теб, щях да се погрижа веднага да те махна оттук, независимо дали си благородна девица, или не.
Очите на Бриджит се разшириха. Той знаеше! Проклет да бъде, знаеше, че тя е дама и въпреки всичко нямаше да попречи на Ролан да я държи при себе си като слугиня. С какво право!