За щастие, четирите коня все още бяха в конюшнята, така че нямаше да се налага да вземе огромния жребец на Ролан. Отдъхна си с облекчение. Хун беше прекалено едро животно за нея. И което бе още по-важно, Ролан никога нямаше да се откаже да я преследва, защото един боен кон бе много по-ценен от някаква си слугиня.
Другите коне не бяха толкова огромни, а един червеникавокафяв дорест жребец не се отдръпна, когато тя се приближи, за да го оседлае. Бриджит привърза вързопа с нещата си към седлото, взе поводите и предпазливо излезе в тънещия в мрак двор.
Тревогите й започнаха именно оттук. Младото момиче знаеше, че повечето замъци имат поне още един вход, освен главния, който зорко се охраняваше от денонощна стража, ала намирането му бе доста трудна работа, тъй като обикновено това представляваше малка врата, замаскирана в каменната стена. В Луру имаше таен тунел, в случай на обсада, но за съществуването му знаеха много малко хора.
— Ела, Улф — прошепна тя, — трябва да се измъкнем от тази крепост. Помогни ми да намерим скритата врата, Улф… Врата! Но тихо.
Тя започна да търси от лявата страна, където се намираха жилищата на слугите, обходи стената, опасваща целия двор и замъка, и заобиколи отзад. Там се натъкна на стопанския двор, както и на една голяма каменна сграда, която не приличаше на тези, които бе видяла отпред. Запита се дали тук не държат останалите коне, но не се осмели да провери. Девойката се прокрадна покрай стената, като водеше коня след себе си, а Улф ги следваше по петите.
В гърдите й се надигна тревога, когато разбра, че почти са обходили стената, без да успее да открие тайната врата. Мина й през ума идеята да се опита да мине незабелязано покрай стражите при главната порта, но мислено се помоли да не й се налага. Трябваше да побърза. Ако след няколко часа не се появи в замъка, щяха да осведомят Ролан за изчезването й и той щеше да се впусне да я преследва. Единствената й надежда бе да не открият липсата й до сутринта. Всеки час от нощта, който оставаше, бе ценен защото трябваше да се отдалечи колкото се може повече от това място, преди Ролан да е тръгнал да я търси.
Улф излая и Бриджит затаи дъх, страхувайки се, че другите хрътки ще залаят в отговор и ще събудят цялото имение. Изтича тихо към него, преди да е издал още някакъв звук и въздъхна с облекчение, когато видя вратата. Беше залостена, но след няколко напъна напречната греда се отмести и девойката я положи безшумно на земята. Малката врата се бе отворила доста лесно.
Ала радостта на Бриджит не трая дълго. Пред вратата зееше дупка, дълбока поне метър — макар че от вътрешната страна вратата бе на равнището на земята. И това не бе най-лошото. В основата на стената имаше тясна издатина, широка около половин метър, от която започваше стръмнина дълга пет или шест метра, покрита със сняг. Чудесен изход, няма що! Как, за Бога, щеше да преведе коня по тази стръмнина, без бедното животно да си строши врата? Налагаше се да опита — нямаше друг избор. По дяволите!
Стисна здраво поводите на коня и предпазливо скочи върху тясната издатина, сетне тихо повика Улф да я последва. Той я погледна, сетне погледна надолу към издатината, но не помръдна.
— Щом аз мога да го направя можеш и ти — строго рече Бриджит. — Виж, за коня ще бъде доста по-трудно.
Улф внимателно припълзя напред и след като се поколеба един миг, скочи. Приземи се на половината на стръмнината и след това бавно се плъзна надолу, стъпи здраво на крака и пробяга останалото разстояние до долу.
След като видя колко трудно бе за Улф да стигне до долу, Бриджит се почувства напълно обезкуражена. Какъв шанс щеше да има конят? При скока можеше да си счупи крака, ала девойката си каза, че трябва да бъде твърда и да опита. Нуждаеше се от кон. Никога нямаше да стигне пешком до Ил дьо Франс.
— Хайде ела, прекрасни мой жребецо — нежно го подкани тя и дръпна поводите. Успя да го накара да приближи до вратата, ала животното изпръхтя и се дръпна назад. — Хайде, ела! Ще се плъзнеш надолу. Нека да видим на какво е способен един чудесен боен кон.
Ала животното не помръдна, а тя не бе достатъчно силна, за да го издърпа със сила. Отпусна се в пълно отчаяние върху тясната издатина. Какво да прави? Ако тръгне пеша, Ролан много бързо щеше да я застигне.
Улф се изкачи обратно нагоре по стръмнината, клекна до нея и енергично я побутна. Беше изпълнен с въодушевление, готов да се впусне в приключение.