— Нищо не става, приятелю мой. Конят не иска да помръдне. Може би той е по-разумен от мен и преценява, че не може да скочи. — Тя се изправи, но раменете й отчаяно се отпуснаха. — Ще трябва да се опитаме да се промъкнем покрай стражите. Не вярвам да успеем, но сме длъжни да опитаме — въздъхна младото момиче.
Улф неочаквано скочи обратно през вратата. След миг той започна да хапе леко задните крака на коня, а Бриджит се отдръпна настрани и пусна поводите тъкмо навреме, преди жребецът да скочи напред. Тя смаяно наблюдаваше как голямото животно се плъзна по задницата си надолу по стръмнината, последвано от Улф. Когато стигна в подножието на склона, конят се изправи и зачака.
Девойката не можеше да повярва на очите си. Бързо плъзна пръсти под вратата, за да я притвори зад себе си и се спусна по стръмнината. Когато стигна долу, прегърна Улф през врата и с всичка сила го притисна към себе си.
— Ти си прекрасен! Направо великолепен! Ти ни спаси. А сега, да се махаме от това място!
Огледа набързо коня. Изглеждаше добре. Погали го по гривата и по гърба и го похвали, преди да се метне върху него и да го смушка в хълбоците. Скоро жребецът препускаше в галоп през пасбищата, обграждащи Монвил. Тя се носеше като вятър, изпълнена с въодушевление и опиянение от свободата. След като се отдалечи достатъчно от крепостта, Бриджит даде воля на радостта и смехът й огласи простора.
Беше го направила! Ролан никога нямаше да я настигне. Нямаше значение дали ще я преследва по целия път до Ил дьо Франс, защото веднъж озовала се там, тя щеше да се окаже под защитата на краля. Крал Лотер щеше да си я спомни — или ако не нея, то поне баща й. А ако Ролан се осмели да предяви претенции за нея пред краля, щеше да отговаря за всичко, което й бе причинил. Не, вече нищо не можеше да я спре.
Останалата част от нощта мина незабелязано и докато се усети, небето просветля от настъпващата зора. Слънцето не се показа иззад гъстите облаци, за да разтопи снега. Но бледата слънчева светлина бе достатъчна, за да огледа добре околността и да избягва крепостите. Бриджит не можеше да има вяра на нито един норман.
Беше й по-лесно да препусне на юг, по пътя откъдето бяха дошли, защото й беше познат. Но Париж и кралят бяха на изток и щеше да стигне там по-бързо, ако се отправеше директно натам, макар да не познаваше пътя.
Слънцето се бе изкачило високо в небето, когато спря в една гъста гора, за да си починат животните. Улф не показваше признаци на умора, понякога тичаше напред, понякога изоставаше, но Бриджит знаеше, че трябва да даде почивка, да пази коня и да пести силите му.
Не се застояха дълго. Младото момиче се опита да запали огън, за да се посгреят малко, но клоните, които събра, бяха мокри и не се разгоряха. Завърза ги с едно въже и ги прикрепи към седлото, като се надяваше да просъхнат по пътя.
Но девойката не се бе сетила за нещо много важно. Осъзна го, чак когато видя Улф да ближе снега. Тя бе забравила да вземе вода. Благодари на Бога за снега, загреба шепа и утоли жаждата си.
Продължиха напред. Бриджит усети глад, но трябваше да почака докато се стъмни. Не можеше да губи време, докато Улф улови някакъв дивеч. За щастие, конят изрови с копита трева под снега, но двамата с Улф трябваше да потърпят още няколко часа.
Излязоха от гората и поеха по откритите пасбища. Бриджит заобиколи едно обширно мочурище, ала пред погледа й отново се изпречи гъста гора. Нямаше друг избор, освен да навлезе в нея. Когато нощта падна, тя все още не бе я избродила. Реши да спре и да направи стан, за да пренощуват. Ако беше на открито, щеше да язди още няколко часа, ала в гората бе твърде тъмно и не можеше да рискува.
Този път имаше по-голям късмет с огъня. Клоните и съчките, които бе взела със себе си, се разгоряха, но все още не бяха добре изсъхнали и доста димяха. След като запали огъня, Бриджит се почувства в безопасност и изпрати Улф да улови нещо за вечеря. Когато той изчезна сред дърветата, младото момиче свали седлото от коня, метна му едно покривало и седна край огъня.
Мислите й бяха заети с Ролан. Тя съвсем ясно си го представи, сякаш бе пред нея. Рицарят имаше превъзходна фигура, беше силен, смел и красив. Нещата може би щяха да бъдат различни, ако й беше повярвал, когато напуснаха Луру, и я бе завел при граф Арнулф. Това щеше да бъде достойна постъпка. Може би щеше да има съвсем различно мнение за него, дори малко щеше да го обикне, въпреки недодяланите му обноски.
Ала нещата се бяха развили по съвсем различен начин. Омразата бе съвсем ново чувство за Бриджит и съвсем не й се нравеше. Никога не бе изпитвала толкова силна ненавист към някого, дори и към Дрюода. Не можеше да се примири с това, което лелята на брат й й бе сторила. Защо Ролан предизвикваше у нея толкова противоречиви чувства?