Девойката чу някакъв шум и затаи дъх, но с облекчение си отдъхна, когато видя муцуната на Улф да се подава из храсталака. Умното животно бе имало късмет и Бриджит бързо приготви вечеря, след което и двамата се настаниха край огъня. Девойката заспа почти веднага, а верният й приятел се сви в краката й. Ала не бе минало много време, когато глухото му ръмжене я събуди. Ушите му бяха щръкнали, а козината на гърба — настръхнала. Внезапно той се спусна нанякъде в мрака и изчезна от погледа й.
Бриджит му извика да се върне, ала той не се подчини. Тя седна, вече напълно разбудена. По догарящите главни прецени, че е спала около час. Обви с ръце коленете си и се загледа в посоката, в която бе изчезнал Улф. Запита се какъв ли див звяр го е подмамил в тъмната гора.
Ами ако беше мечка? Доколкото знаеше, Улф никога не се бе сражавал с толкова могъщ неприятел. Нима щеше да влезе в двубой с някоя огромна мечка или още по-лошо — глиган?
Тревогата й се засили още повече, защото вече не чуваше никакви шумове в далечината. Улф бе изчезнал яко дим. Тя го извика по име, изправи се и започна да обикаля около огъня, след което си каза, че май бе дала прекалено воля на въображението си. Той щеше да се върне.
Отпусна се край огъня и зачака. И сякаш, за да й покаже колко са нелепи страховете й, в този миг Улф изникна отнякъде и се втурна към огъня с лай. Девойката си отдъхна с облекчение. Обаче то не трая дълго и страховете й отново я връхлетяха, когато видя, че животното не бе само. Следваше го някаква хрътка, сподиряна от кон.
Бриджит позна коня, преди да види ездача. Ролан се бе изправил вдървено върху гърба на Хун, без доспехи, наметнат с дебела кожена пелерина, която покриваше туниката и панталоните му.
Бриджит бе твърде смаяна, за да проговори, твърде шокирана, за да направи дори и най-малкото движение, след като Ролан слезе от коня си, стиснал дебело въже в ръка. Тя гледаше вцепенено, докато той извика Улф да отиде при него и доверчивото животно се подчини. Кучето не се възпротиви дори когато рицарят му върза въжето около врата. След това го поведе към едно по-отдалечено дърво и здраво завърза въжето за ствола му. Всичко това се случваше наяве, но Бриджит сякаш не можеше да повярва на очите си.
Хрътката, която придружаваше Ролан, намери остатъците от вечерята им, увити в кожата на животното, и яростно я разкъса, за да се добере до месото. Бриджит гледаше втренчено кучето. Внезапно всичко си дойде на мястото. Ето как я бе открил Ролан! Хрътката го бе довела при тях!
Извърна поглед към рицаря, който проверяваше дали Улф е здраво вързан за дървото. Причината да върже кучето й, преди да й каже дори една дума, й бе напълно ясна. Той бе замислил нещо толкова ужасно, че не можеше да си позволи да остави Улф на свобода. Миг, след като мисълта проблесна в съзнанието й, Бриджит се спусна към коня си, сякаш животът й зависеше от това.
Ала бе закъсняла. Една ръка я сграбчи за пелерината, преди да достигне коня, и връзката на шията й едва не я удуши. Ролан я повлече обратно към огъня и грубо я блъсна. Девойката падна на земята и ожули дланите си. Улф започна да ръмжи заплашително. Бриджит се бореше с напиращите сълзи.
Зърна пред себе си обутите в ботуши крака на Ролан. Той се бе разкрачил и когато младото момиче вдигна поглед, видя, че сваляше колана си. Когато зърна изражението на лицето му, нейното се покри с мъртвешка бледнина.
Преди да намери подходящи думи, за да го помоли да не я бие, коланът се стовари върху гърба й. Тя изпищя. Той отново я удари и Бриджит изпищя още по-силно. До слуха й достигна яростното ръмжене на Улф, а след това се чу ужасяващ звук, когато се опита да се отскубне от примката си, но въжето се вряза дълбоко във врата му.
Младото момиче се бе свило, очаквайки следващия удар. Такъв не последва, ала тя се страхуваше да вдигне очи към Ролан, така че не знаеше, че той бе захвърлил колана си разколебан и дълбоко отвратен от себе си. След като си пое няколко пъти въздух, за да се успокои, той се върна и коленичи до нея.
Прегърна я и тя не го отблъсна, защото се нуждаеше от някаква утеха, пък дори дошла и от него. Скоро сълзите й секнаха, но Ролан продължи да я държи и да я гали по главата. Дълго време никой не промълви и дума. Най-сетне тя се отдръпна от него и той прочете обвинението в очите й.
— По дяволите! — изръмжа младият мъж, изправи се и се надвеси над нея. — Нима не се разкайваш за постъпката си?
— Да се разкайвам? — възмутено пророни тя. — След това, което ти току-що направи?