— Той е толкова последователен — рече Ролан. — Не съм учуден.
— Но той винаги те е боготворял. Не мога да повярвам, че се стигна дотук.
— Какво искаш от мен? — раздразнено повиши глас младият мъж. — Да не отвърна на предизвикателството му?
— Разбира се, че не. Ако си поговорите спокойно, може би ще стигнете до разумно решение…
— Съмнявам се, Лутър.
— Но ще избегнете излишно кръвопролитие.
— Остави ме намира! — избухна синът. — На мен също никак не ми харесва тази работа и вече се опитах да го вразумя, но той остава непреклонен. Каза, че за нищо на света няма да промени решението си.
— А ти ще го промениш ли?
— Не.
Баща му поклати глава.
— Тя може да сложи край на това недоразумение и ти много добре го знаеш.
— Не съм я молил за това.
Бриджит не издържаше повече.
— Коя е тази „тя“?
— Ти, девойче — отвърна Лутър. Ролан удари с юмрук по масата.
— Защо трябва да обсъждаме всичко това в нейно присъствие? — остро попита той и отправи гневен поглед към баща си.
— Да не би да искаш да кажеш, че тя не знае нищо? — невярващо попита възрастният мъж.
— Не, не знае.
— Ами в такъв случай трябва да узнае — сърдито заяви Лутър.
— Да узная какво? — обади се Бриджит, но и двамата мъже не й обърнаха никакво внимание.
— Това няма да промени нищо, Лутър, тъй като тя е по-упорита от нас двамата, взети заедно.
Лутър остави бокала на масата, изправи се вдървено и се отдалечи от масата. Беше очевидно, че не е никак доволен от разговора със сина си.
Бриджит и Ролан останаха сами. Тя изчака за обяснение, ала той не й каза нищо, нито я удостои с поглед. Най-сетне тя не издържа и се надвеси над него.
— Е?
— Дояж си яденето, Бриджит, а след това ще те съпроводя до стаята ти — сърдито я сряза Ролан.
— Ролан, кой те е предизвикал на двубой?
Той я изгледа толкова ядно, че тя неволно се отдръпна назад.
— Ако си приключила с вечерята, да вървим.
ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Ролан стисна ръката на Бриджит и я поведе през залата, сетне прекосиха двора на замъка. Когато стигнаха до жилището й, той отвори вратата и я бутна вътре. Влезе след нея и видя разжарените въглени в мангала, както и вещите й, които някой бе донесъл от конюшнята. Стаята бе светла и затоплена, по стените бяха окачени кандила, с потопени в тях дебели фитили, които бяха запалени.
— Някой се е погрижил за теб — сърдито отбеляза Ролан. — Лошо й се пише на тази бедна душа, ако Хеда научи.
— Никого не съм молила за нищо.
— И не е било нужно да го правиш — студено отвърна младият мъж. — Начинът ти на държание респектира слугите. Те, бедните, нямат късмет като твоя.
— Аз ли имам късмет?
— Ами да, разбира се — остро отвърна той. — Гърбът и краката не те болят в края на деня, а ръцете ти не кървят най-малко един път в седмицата. Ти не слугуваш на няколко души, а само на мен. Живееш почти като дама.
Обърна се да си върви, но Бриджит се спусна покрай него и затисна вратата, преди той да е стигнал до нея.
— Ролан, почакай! — попречи му да излезе тя. — Все още не си ми казал кой те е предизвикал на двубой. Трябва да знам.
— Защо? — намръщи се той. — За да злорадстваш ли?
— Моля те, Ролан, кажи ми! Ги е, нали?
— Разбира се, че е Ги! — изфуча той. — Сега вече знаеш какво си ми причинила.
— Кълна се, че не съм имала намерение да ти причинявам неприятности, Ролан — искрено заяви младото момиче. — Аз само му казах истината. Освен това, не съм търсила помощта му. Той сам дойде при мен, предполагайки, че съм гостенка в замъка и ме нарече „госпожице“, без да знае нищо за мен.
— И ти, разбира се, веднага реши да се възползваш от грешката му. — Очите на Ролан заплашително блестяха. — Казала си му, че съм те довел тук против желанието ти. Изкарала си ме подлец и негодник.
— Но ти се показа като такъв!
— Господи! — С теб наистина не може да се говори. Ролан протегна ръка, за да отвори вратата, но Бриджит сграбчи дръжката с двете си ръце.
— Ролан! Ако ми беше казал по-рано за всичко това, щях да измисля нещо.
— Знаеш ли нещо, което аз не знам? — подозрително присви очи той.
— Знам единствено, че няма да има двубой — заяви девойката и гордо вирна брадичка.
Дързостта й го накара да се усмихне.
— И мога ли да попитам защо?
— Защото аз няма да позволя.
— Ти… — Ролан се втренчи невярващо в нея.
— Какво толкова те учудва в думите ми?
— Ти ли няма да позволиш?
— Говоря сериозно, Ролан. Няма да допусна да стана причина за кръвопролитие.
Ролан уморено се усмихна.
— А защо не си помисли за това, преди да говориш с Ги.