— Още не е късно.
— О, късно е! Много е късно, мое малко съкровище. — Той я докосна леко по лицето. — Търсеше защитник и си намери такъв в лицето на Ги. Той ти е повярвал и честта му налага да се бори за справедливостта.
В гърдите й се надигна тревога.
— Но аз не искам да го прави! Ще му го кажа!
— Бриджит, наистина бих искал да е толкова просто, но Ги се чувства оскърбен от това, което смята, че съм причинил на една дама. Той е рицар с нежно сърце и е най-галантният и доблестен мъж, когото познавам. Той не би приел нищо друго, освен да се бие за честта ти.
— Но той ще ме изслуша!
— О, Бриджит, толкова си наивна — въздъхна младият мъж.
— Но баща ти каза, че аз мога да осуетя двубоя — извика тя. — Кажи ми, какво трябва да направя.
— Не се ли досещаш? — тихо промърмори Ролан.
Тя остана мълчалива за миг, сетне очите й се разшириха.
— Не и това!
— Това е единственият начин, Бриджит. Ако не признаеш, че си излъгала, Ги ще се бие за теб и аз може би ще убия най-добрия си приятел.
— Но аз не съм излъгала!
— Не можеш ли поне веднъж да преглътнеш гордостта си?
— А ти можеш ли?
— Аз вече го направих. Моля те, поговори с Ги, нищо, че бях решил да не те намесвам в тази работа. Израснал съм с Ги и винаги съм го защитавал от тези, които го тормозеха и му се подиграваха, заради дребния му ръст. Обичам го като брат, какъвто никога не съм имал, и изобщо не искам да се бия с него.
Бриджит изпъна рамене и вдигна лице към Ролан. Чувстваше се опустошена, но нямаше избор.
— Много добре — нещастно промълви тя. — Ще направя това, за което ме молиш.
— Само признанието, че си излъгала, няма да е достатъчно — кротко я предупреди Ролан. — Ще трябва да го убедиш.
— Ще го направя. А сега ме заведи при него — тъжно въздъхна тя.
— Ще го доведа тук.
Бриджит изнемощяло се отпусна върху леглото. Чувстваше се изцедена докрай. Нямаше друг избор, освен наистина да излъже. Не можеше да позволи на Ролан да убие приятеля си.
Свали пелерината и две от туниките си, тъй като не се бе прибирала в стаята си, откакто Ролан я бе довел отново в замъка. Не след дълго вратата се отвори и Ролан влезе, следван от смутения Ги. Бриджит се обърна и нервно скръсти ръце на гърдите си.
Ги пристъпи към нея и й се поклони. Зелените му очи бяха пълни с тъга.
— Ролан ми каза, че сте пожелали да ме видите, госпожице.
— Да — тихо отвърна Бриджит и погледна към Ролан. — Ще ни оставиш ли? Бих искала да говоря с Ги насаме.
— Не — отвърна Ролан, затвори вратата и се облегна на нея. — Ще остана.
Бриджит му хвърли гневен поглед, но не посмя да му се противопостави. Слугите не спореха с господарите си, а сега трябваше да се държи покорно и смирено като истинска слугиня.
Усмихна се стеснително на дребния рицар.
— Ще седнете ли, сир? — попита тя и посочи леглото. — Страхувам се, че не мога да ви предложа стол.
Ги седна и огледа стаята.
— И вие спите в тази дупка! — възкликна той и метна свиреп поглед към Ролан.
— Стаята е много удобна — бързо изрече Бриджит. — Аз… аз никога не съм живяла в по-добра.
— Със сигурност…
— Сир, изслушайте ме! — възпря го Бриджит, преди да е казал нещо повече. Приседна на леглото до него, но не можа да се насили да го погледне в очите.
— Страхувам се, че съм ви въвела в огромна заблуда, като си позволих да се отдам на детинските си фантазии пред вас.
— Какви фантазии?
— Онзи ден, в залата, когато говорехме… Всичко, което ви казах, беше лъжа. Обичам да си представям, че съм дама и често се правя на такава, особено пред тези, които не ме познават. Наистина съжалявам, че сте приели сериозно всичките ми измислици. Досега моите малки игри не са причинявали никому неприятности.
Ги се намръщи.
— Разбирам, че Ролан ви е накарал да кажете всичко това, госпожице.
— Аз съм просто Бриджит и вие грешите, сир — твърдо изрече младото момиче. — Моля ви да ми простите дръзкото държание, но не мога да позволя това недоразумение да продължава. Аз винаги съм била слугиня. Бях отчаяна, когато узнах, че заради преструвките ми сте предизвикали моя господар на двубой. Помолих го да ви доведе тук, за да ви кажа истината, преди да е станало твърде късно. Не бива да се биете заради мен. Аз ви излъгах.
Ги недоверчиво я изгледа.
— Поласкан съм, че толкова сте се загрижили за мен. Наистина много мило от ваша страна, госпожице.
— Но вие не ми вярвате! — смаяно ахна девойката.
— Нито дума — кимна рицарят.
— В такъв случай сте глупак!
— Ето, виждате ли! — триумфално се усмихна Ги. — Една обикновена слугиня никога не би дръзнала да ми говори по този начин!
Бриджит скочи на крака и погледна към Ролан, ала той не каза нищо. Младото момиче си пое дълбоко дъх. Изглежда не бе съумяла да го накара да й повярва. Сърцето й се сви от мъка, защото бе сигурна, че двубоят ще завърши със смъртта на този млад и благороден рицар. Тогава видя начина, по който Ролан я гледаше, и й хрумна нещо.