Извърна се към Ги, сложи ръка на хълбоците си, а на лицето й се изписа презрително изражение.
— Аз не съм казала, че съм била обикновена слугиня! Погледнете ме — високомерно рече тя. — Смятате ли, че един мъж може да ми устои, пък бил той благородник или обикновен селянин?
— Аз… извинете ме — смутолеви Ги.
— Ако понякога се държа дръзко и нахално, то е защото моят последен господар се отнасяше към мен като с равна. Аз бях любовница на барона, сир. — Тя се усмихна предизвикателно. — Той беше стар и самотен и доста ме разглези.
— Но вие ми казахте, че барон дьо Луру е бил ваш баща! — изумено възкликна младият рицар.
Бриджит махна с ръка. Сърцето й се обливаше в кръв, но нима имаше друг избор?
— За мен той беше като баща, освен… в леглото, разбира се. Ако не ми вярвате, попитайте Ролан. Той ще ви каже, че когато отидох при него, не бях девствена.
По този начин тя намекваше, че е станала любовница и на Ролан, ала той не каза нищо, така че Бриджит побърза да добави:
— Ето, виждате ли, той не го отрича. А сега, ще оттеглите ли абсурдната си покана за дуел?
Ги сви рамене.
— Не го намирам за абсурдно.
За Бога, нима не бе казала достатъчно?
— Тогава, позволете ми да добавя още нещо. Мъжът, на когото сега принадлежа, е най-прекрасният господар, за когото бих могла да мечтая. Той е силен, нежен любовник и аз съм щастлива да му служа.
Ги скочи на крака.
— Тогава защо избягахте от него?
Думите му я завариха неподготвена. Поколеба се за миг и сетне нерешително додаде:
— Моля ви, сир, не ме карайте да ви отговарям пред него.
— Настоявам.
Бриджит стисна ръце до болка и заби поглед в пода, преструвайки се на засрамена. После се наведе напред и зашепна, така че Ролан да не може да я чуе:
— Когато моят господар ме доведе тук, аз не знаех за съществуването на Амелия. Но щом узнах, че тя е била негова любовница и още го желае, се уплаших, че може да ме отпрати, а тази мисъл бе непоносима за мен… така че, накрая реших сама да си тръгна.
— А защо не искате той да знае всичко това? — скептично попита Ги.
— Не можете ли да разберете? Обичам го! Вече ви казах повече, отколкото исках той да узнае. Къде ще остане предизвикателството, ако той разбере какви чувства изпитвам към него? В такъв случай, скоро ще се отегчи от мен и ще си намери друга.
Ги се втренчи в нея. Неизвестността я караше да трепери вътрешно. Чувстваше се безкрайно изтощена и й идеше да изкрещи, че всичко, което бе казала, са чисти лъжи — отначало докрай. Тази ужасна пародия, която бе принудена да изиграе, й причиняваше непоносима болка. Ала беше ли това достатъчно, за да спаси този млад и храбър рицар от смърт?
Най-после Ги се отдалечи от нея и тя се обърна, за да прикрие облекчението, което се изписа на лицето й. Значи нямаше намерение да я разпитва повече. Но какво щеше да си помисли за нея? Не й оставаше нищо друго, освен да положи нечовешки усилия да не избухне в сълзи. Изглежда, напоследък униженията се бяха превърнали в неизменна част от нейния живот.
— Нашият двубой вече е безсмислен, Ролан. След като ме доведе тук и ме принуди да изслушам всичко това, предполагам, че ще приемеш моите извинения?
Бриджит не се обърна, за да види хладното кимване на Ролан в знак, че ги приема. Единственото, което девойката искаше, бе и двамата да си отидат и да я оставят сама… Тя затаи дъх, изчаквайки да чуе шума от затварянето на вратата.
В мига, в който го чу, Бриджит се хвърли на леглото и избухна в сълзи. Какви ужасни лъжи бе наговорила! Да клевети така скъпия си баща, бе направо непростимо, дори и за да спаси живота на един млад мъж. И всички онези измислени неща, които бе наговорила за Ролан! Откъде се взеха всички тези лъжи? Как изобщо й хрумнаха?
— Толкова болезнено ли беше за теб, Бриджит?
Гласът я сепна, тя се обърна и видя Ролан, който се бе изправил до леглото й.
— Защо си още тук? Върви си!
Зарови лице във възглавницата и зарида още по-неутешимо. Ролан не можеше да го понесе. Досега женските сълзи никога не му бяха правили впечатление, но сега… Обърна се, за да си тръгне, но внезапно промени решението си, приседна на ръба на леглото и я взе в прегръдките си.
Бриджит се опита да се отскубне от ръцете му. Не искаше утеха от него. Искаше единствено да остане сама в своето нещастие.
Ала Ролан не я пусна. Най-после тя се предаде, отпусна се в прегръдките му и дори опря глава на гърдите му, мокрейки туниката му със сълзите си. Той нежно я притисна към себе си, докато ръцете му галеха косата и гърба й. Ала тя не спря да плаче и хлипанията й късаха сърцето му.