Всъщност, времето работеше против Бриджит, ала тя не го осъзнаваше. Ето например вчера, когато слънцето клонеше към залез, тя започна да става нервна и неспокойна, тъй като приближаваше часът, в който Ролан обикновено се връщаше и отиваха на вечеря. А днес, докато му показваше туниката, която бе ушила за него, се развълнува толкова много. Не можеше да спре да се чуди защо изведнъж неговото одобрение бе станало толкова важно за нея. Не се запита и защо прекарва доста време да разресва и гласи косата си и да приглажда дрехите си, преди той да влезе в стаята.
— Заслужаваш един ден почивка, Бриджит — заяви Ролан, наметна пелерината си и я пристегна на едното рамо. — Какво ще кажеш утре да излезем да пояздим? В конюшните на баща ми има няколко кобили и ти можеш да си избереш някоя подходяща за теб.
Предложението му я изненада.
— Сигурен ли си, че баща ти няма да има нищо против?
— Разбира се.
— А не си ли играеш с дявола?
В очите му се мярна тревога.
— А, значи си чула някои разговори. Разбрахме, че от няколко седмици Турстон усилено обучава войниците си, ала едва ли ще започне война през зимата. Ще изчака, докато времето се затопли или поне докато се увери, че има преимущество над нас. Точно в момента не разполага с такова. През зимата в Монвил винаги сме отлично запасени с храна, така че дори и да обсади замъка, не може да го превземе. А Лутър няма да изпрати хората си да се бият в снега и Турстон го знае.
Бриджит сви вежди.
— А няма ли някакъв начин нещата да се разрешат по мирен път?
— Не. Турстон е алчен мъж. Алчността го накара да се ожени за сестра ми Бренда, която му е напълно безразлична. Той очакваше да получи като зестра много повече земя и сега няма да се спре пред нищо, докато не се докопа до нея. Единственият начин да се сложи край на тази вражда е войната, и то на живот и смърт.
Лицето на Бриджит придоби още по-тревожен вид.
— Досега никога не съм преживявала истинска война. Баща ми е водил битки в Луру, ала това е било, преди да се родя. И двамата с брат ми са участвали във войни, но те са се водили далече от нашите земи.
— Никога досега не си споменавала, че имаш брат — каза Ролан и се обърна към нея.
— Защото той е мъртъв — тихо отвърна младото момиче. — Не искам да говоря за това.
Ролан не знаеше какво да й отговори и предпочета да смени темата.
— Сигурно е, че ще станеш свидетел на войната за Монвил, но те уверявам, че в замъка ще бъдеш в пълна безопасност.
— Ами ако Монвил падне?
— Не е много вероятно, cherie.
— Но не е невъзможно — изтъкна тя и въздъхна. — А може би по това време вече няма да съм тук. — Острият поглед, който той й хвърли, я накара да потрепери. — Искам да кажа… О, много добре знаеш какво искам да кажа.
— Не, Бриджит, не знам. А къде смяташ, че ще бъдеш?
— Щом си изпратил писмо на граф Арнулф, нужно ли е да обяснявам повече? — Той не отговори и сега бе неин ред да го изгледа остро. — Нали си изпратил писмо на графа?
Младият мъж се поколеба, но страхът, който мигновено се появи в очите й, го накара неохотно да кимне.
— Да, изпратих такова.
— Ами тогава много добре знаеш какво исках да кажа.
— Наистина ли мислиш, че граф Арнулф ще те отнеме от мен?
— Той… той ще те накара най-после да проумееш истината — неуверено отвърна тя.
Ролан пристъпи към нея и прокара пръст по гордо вдигната й брадичка. Очите му бяха пълни с тъга.
— Нужно ли е отново да преминаваме през всичко това, мое малко съкровище? Предпочитам да се наслаждавам на компанията ти, отколкото да водим неприятни спорове, предизвикани от „благия“ ти нрав.
Младото момиче не можа да сдържи усмивката си. Той бе видял толкова малко от истинския й нрав! Ала Ролан беше прав в едно — нямаше смисъл непрестанно да воюват помежду си. И без това, скоро всичко щеше да се разреши от само себе си. Тази мисъл помрачи усмивката й, въпреки че не си даваше сметка защо.
Когато малко по-късно влязоха в залата, Бриджит огледа помещението по навик. Стараеше се да стои по-далеч от Хеда и Елзе, които не преставаха да й хвърлят злобни погледи. Това не бе особено трудно, тъй като те бяха дами, а тя — обикновена слугиня. Ала Амелия също беше прислужница и често й се налагаше да се храни на една маса с нея.
Тази вечер Амелия не седеше на обичайното си място на масата за слугите, а поднасяше бира на един непознат, седнал от дясната страна на Лутър, до Хеда.
— Баща ти има гост — тихо каза Бриджит на Ролан. Той проследи погледа й и мигновено замръзна. Лицето му придоби заплашително изражение, а ръката му посегна към дръжката на меча. Девойката уплашено се отдръпна, когато Ролан се втурна към господарската маса. Нададе смаян вик, когато той сграбчи непознатия, измъкна го от стола му и го запокити в средата на залата. Всички скочиха на крака, а Лутър се опита да възпре сина си.