— Какво означава това, Ролан? — гневно попита баща му. Синът му се нахвърляше върху негов гост!
Младият мъж издърпа ръка.
— Нима Ги не ти е разказал какво се случи в Арл, когато ме намери? — Гласът му трепереше от ярост.
Лутър разбра и се опита да го усмири.
— Да, разказа ми за боя между теб и Роже, но това е минала работа.
— Минала работа? — избухна Ролан. — Как може да е минала работа, когато това подло псе все още диша?
— Ролан!
— Очевидно Ги не ти е разказал всичко. През онзи ден Роже бе замислил да ме убие. Той ме издебна в гръб, Лутър. Един французин го спря и Роже се опита да убие и него.
— Това е лъжа!
Баща и син се извърнаха към русокосия мъж, който се бе изправил и стоеше на почетно разстояние от Ролан.
— Кой ще потвърди, че съм се промъкнал зад гърба ти, Ролан? — възмутено продължи Роже от Мезидон. — Ти ме обвиняваш несправедливо.
— Да не би да ме наричаш лъжец, Роже? — с надежда попита Ролан, надявайки се да намери незабавен повод да се бие с негодника.
— Не съм казал подобно нещо — побърза да отрече Роже.
— Аз само казах, че ти… ти не си разбрал правилно. Да, аз се приближих в гръб, но никога нямаше да те нападна без предупреждение. Тъкмо щях да привлека вниманието ти към мен, когато онзи глупав французин ме нападна. Е, той си получи заслуженото.
— Нападнал те е? — изуми се Ролан. — Той ти попречи да ме убиеш и едва не плати с живота си за това.
— Уверявам те, че грешиш — спокойно заяви Роже. — Нямах намерение да те убивам.
Лутър предпазливо застана между двамата.
— Няма смисъл да спорим, когато всичко е толкова неясно.
— Няма нищо неясно — упорито настоя Ролан.
— Тогава да приемем, че за мен е неясно — дрезгаво рече Лутър. — Спорът е приключен, синко.
Ролан пребледня от гняв, ала баща му бе казал вече думата си и той никога нямаше да се опълчи срещу него публично. Но нямаше намерение да се предава толкова лесно.
— Какво прави този рицар в нашия дом? Да не би вече да сме започнали да гощаваме и враговете си?
— Ролан! — раздразнено повиши глас Лутър. — Роже не е враг на Монвил. Не мога да обвинявам един човек, заради действията на брат му.
— Но този негодник ще се бие заедно с Турстон против теб! — избухна синът му.
Роже поклати глава.
— Няма да взема страна в спора между Лутър и брат ми. Лутър винаги е бил като баща за мен. И въпреки че Турстон е мой брат, няма да се присъединя към войската му.
— Едва ли — презрително изсумтя Ролан.
— Аз му вярвам — намеси се Лутър. — Не искам да слушам повече приказки за това. Много години Монвил е бил истински дом за Роже. Той е добре дошъл тук, стига да нямам причина за противното. А сега, нека всички да седнем на масата и да вечеряме.
Ролан недоволно изръмжа.
— Успокой се, Ролан — пошегува се Лутър. — Красивата Бриджит явно не знае какво да си мисли за теб.
Младият мъж се обърна и видя, че тя го гледа смутено. Той се запъти към нея, ала тя се отдръпна назад, уплашена от застрашителното изражение на лицето му.
Той се опита да я успокои с усмивка, ала не успя. Бриджит се обърна и побягна.
— Бриджит!
Тя спря. Сърцето й продължаваше да блъска бясно в гърдите й.
— Какво ти става, Бриджит? Нямам намерение да ти причиня болка — промърмори той, докато скъсяваше разстоянието помежду им. — Прости ми, че те изплаших.
— О, Ролан! — плахо промълви младото момиче. — Та ти изведнъж се промени… Заприлича на луд. Защо без причина се нахвърли така ожесточено върху този рицар?
— Имам причина, и то съвсем основателна. Но ако започна да ти обяснявам, сигурно няма да се сдържа и ще го нападна. Роже е мой стар съперник.
Бриджит хвърли любопитен поглед към мъжа със златисторусата коса, който в момента седеше до Хеда на господарската маса. Беше красив млад рицар, със загоряло от слънцето лице, облечен в скъпи одежди. Фигурата му бе подобна на тази на Ролан и изглеждаше с доста буен нрав.
Ролан проследи погледа й и се намръщи.
— Роже си го бива. Може би замисляш да го използваш срещу мен, както направи с Ги?
Тя бързо се обърна към него.
— Вече ти казах, че никога не съм имала подобни намерения! — рязко отсече Бриджит.
— Жените винаги са го харесвали, въпреки че има коварна душа и зло сърце. Стой по-далеч от него — предупреди я Ролан. — Не е човек, на когото можеш да имаш вяра.
— Нямам никаква причина, за да търся компанията му!