— И ти не знаеш какво е то, така ли?
— Не. Никога не съм притежавал нещо толкова ценно, че да ме е страх да не го изгубя. — Погледна я със странен и нежен поглед. — Поне доскоро…
Бриджит се изчерви и се извърна.
— Може би ще забравиш по-скоро съня си, ако не говориш за него.
— Вече го забравих — усмихна се Ролан и прокара длан по голото й рамо.
Тя се отдръпна.
— Ролан…
— Не! — Той обви ръка около кръста й, за да я задържи по-близо до себе си, но очите и се разшириха от страх и младият мъж въздъхна. — Ох, Бриджит, остави чувствата да те водят.
— Точно това правя!
Ролан се надвеси над нея и прошепна:
— Лъжеш, малко мое съкровище. Всъщност, ти нямаш нищо против моето внимание. Ако си напълно честна, ще признаеш, че ти харесва, когато правя това. — И той я целуна по шията. — И това. — Нежно погали гърдите й под тънката ленена риза. — И това. — Устните му се притиснаха към нейните. — И…
— Не! — Хвана ръката му, преди да се плъзне между бедрата й. — Спри!
Очите му пламтяха от желание и тя обхвана лицето му с двете си ръце.
— Ролан, моля те! Не разваляй всичко.
Въпреки усилията й да го отблъсне, той отново я целуна, този път още по-страстно. После я пусна рязко и седна в леглото.
— Единственото нещо, което искам, е да те накарам да отвърнеш на ласките ми, защото знам, че това е само мним свян.
Бриджит не отвърна нищо, тъй като когато устните му похитиха нейните, нещо трепна в нея. Дали го бе усетил? Дали означаваше, че няма да възрази, ако бе продължил да я целува? Всъщност, бе разочарована, че се бе отказал толкова лесно. Какво не бе наред с нея? Нима вече се бе превърнала в развратница?
— Сърдиш ли ми се? — колебливо попита тя, изплашена да не би да е събудила гнева му.
— Не, не ти се сърдя. Разочарован съм и може би малко обезсърчен, но не и сърдит. Предполагам, че трябва да ти дам време, за да свикнеш с мен.
— Толкова сте великодушен, сир — язвително отвърна тя, разочарована не по-малко от него. — Продължавай да ми даваш време и аз ще съм си отишла, преди търпението ти да се изчерпи.
Много късно осъзна какво бе казала. Лицето й пламна и тя прошепна нещо несвързано, ала буйният смях на Ролан заглуши думите й.
— Значи така! Изглежда моето търпение дразни и двама ни, така ли?
— Не, Ролан! — побърза да отрече Бриджит. — Ти не ме разбра.
— Мисля, че те разбрах много добре — многозначително се усмихна той.
Протегна ръка към нея, ала тя се измъкна от леглото и бързо грабна дрехите си. Приглади жълтата си туника и погледна нерешително към Ролан. Той продължаваше да седи в леглото и да клати глава.
След малко младият мъж също взе дрехите си и рече:
— Много добре. Но един ден ще научиш, че връзката между един мъж и една жена е най-съкровената, най-дълбоката връзка на света и затова може да продължи цял живот. До гроб. — Замълча и тихо добави: — А ние двамата сме предопределени един за друг.
— Да не би да ми предлагаш брак?
Той се втренчи така настойчиво в нея, че Бриджит се почувства обезпокоена.
— А ти би ли приела?
Тя се замисли намръщено. Изпита желание да прати всякаква предпазливост по дяволите и да му отговори с „да“, но бързо се овладя.
— Е?
— Разбира се, че няма да приема — твърдо заяви тя.
Ролан сви рамене.
— Е, в такъв случай няма смисъл да те питам, нали?
Бриджит се извърна от него. Почувства се безкрайно наранена. Той всъщност не се интересуваше от нея. Бракът не означаваше нищо за него. Може би и тя не означаваше нищо за него.
Девойката пристъпи сковано към вратата, извърна се към Улф, махна му да я последва и напусна стаята, без да дочака Ролан. О, защо му бе позволила да я убеди да остане с него тази нощ?
Да върви по дяволите! Не можеше да го разбере. За него, изглежда, нямаше средно положение. Или старателно криеше чувствата си или им позволяваше да избухнат в необуздан гняв. Какво всъщност изпитваше към нея? Щеше ли да му липсва, когато си отиде? Не смееше да гадае какъв би бил отговорът.
ДВАДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
Ездата с Ролан в мразовитата утрин бе много освежаваща. Времето беше студено и страните на Бриджит порозовяха от вятъра, който брулеше лицето й, ала разходката й доставяше удоволствие и тя бе в приповдигнато настроение.
Наближаваше обяд, когато двамата се върнаха в замъка. Ролан остана за малко в конюшнята, а Бриджит се качи в стаята му. Взе ръкоделието си и седна до прозореца. Обзеха я тъжни мисли.
Зарадва се, когато вратата на стаята се отвори, и протяжният звук прекъсна нерадостните й мисли. Ала в следващия миг видя, че това не бе Ролан, а Роже от Мезидон, който нехайно влезе вътре, сякаш стаята бе негова. Младият мъж затвори вратата и се приближи към Бриджит. Тя се почувства неспокойна и се помъчи да измисли някаква причина, поради която съперникът на Ролан бе дошъл в стаята му, ала не можа да се сети. Сините очи на Роже я оглеждаха похотливо и тя разбра, че Ролан с основание я бе предупреждавал да внимава с него.