— Ти наистина си много хубава — лъстиво произнесе той.
Ласкателството му я притесни още повече.
— Не бива да стоите тук, сир.
— Знам.
— Тогава защо…
— Твоето име е Бриджит, нали? — прекъсна я той и пристъпи по-близо. — Старо франкско име… Отива ти. Чух доста неща за теб.
Не й харесваше фамилиарното му държание.
— Не ме интересува какво сте чули — остро отвърна тя, благодарна, че Улф се бе излегнал под леглото на Ролан.
— Твоят тон ме наранява, девойко. Предполагам, че Ролан не се е изказал много ласкаво за мен?
— Той смята, че сте доста безпардонен с дамите.
— Ах, момиче, какви са тези приказки? Никога не прилагам насилие спрямо дамите.
Бриджит уплашено скочи на крака.
— Значи Ролан наистина е бил прав!
Роже бе достатъчно близо до нея, протегна ръка и прокара пръст по изящната линия на брадичката й.
— Аз съм тук — засмя се той, когато тя бързо се отдръпна. — Миналата нощ дълго те търсих, докато накрая се сетих, че Ролан едва ли би пропуснал да вкара такова хубаво момиче в леглото си. Той наистина е късметлия, но сега ми се струва, че дойде време да споделя щастието му.
— Не смейте да ме докосвате! — гордо вдигна брадичка Бриджит.
Ала думите й не обезкуражиха натрапника. Той протегна ръка и тя тутакси я отблъсна. В същия миг я хвана с другата си ръка отзад за врата и преди девойката да извика, устните му се впиха в нейните.
Бриджит бе толкова шокирана, че не успя да реагира веднага. Целувката на Роже бе изкусна, но не пробуди трепет у нея. Ако бе усетила, че коленете й се разтреперват, че стомахът й се свива или че по гърба й пробягват тръпки, може би щеше да го остави да продължи, защото това щеше да й докаже, че Ролан не е единственият мъж, способен да я развълнува. Ала не се случи нищо подобно и тя се опита да го отблъсне. Но той я притисна още по-силно и двете му ръце обхванаха главата й, като не й позволиха да се извие настрани.
Бриджит не изпадна в паника. Дългата остра игла, с която шиеше, все още бе в ръката й и тя със светкавичен замах я заби в рамото на Роже. Той подскочи, а иглата раздра памучния плат на туниката и върху кожата му се появи кървава бразда.
Двамата застинаха неподвижно за миг при вида на кръвта. Сетне Роже я погледна и Бриджит потръпна от стаения гняв в очите му. В този миг повярва, че Роже е способен на всякакво вероломство. Имаше нещо зловещо и дяволско в него. Тя бързо отскочи и застана зад креслото с високата облегалка.
— Няма смисъл да бягаш от мен, момиче. — Въпреки че тонът му бе мек, очите му я гледаха студено. — Така само повече ме възбуждаш. Ноктите ти могат да ме издерат и кълна се, ще ти дам възможност да ги използваш.
— Правите голяма грешка. Ролан ще ви убие за това.
Роже насмешливо повдигна вежди.
— Смяташ да му кажеш, така ли? Ще се осмелиш ли да признаеш, че съм те притежавал? Мислиш ли, че ще продължава да те желае, след като знае, че си била моя?
— А смятате ли, че ще бъдете жив, за да го разберете? — предизвикателно попита тя. — Ролан е готов да използва и най-малкия повод, за да ви предизвика на двубой. Нима не знаете колко отчаяно желае смъртта ви? И май си заслужавате омразата му.
— Малка кучка! — процеди Роже.
Той понечи да заобиколи креслото и Бриджит, без да мисли повече, подвикна на Улф. Огромният звяр се измъкна изпод леглото, хвърли се във въздуха и събори Роже на пода. Острите му зъби се мъчеха да го докопат за гърлото и едрият рицар едва съумяваше да го отблъсне.
— Извикай на този звяр да се махне! За Бога, момиче! Кажи му да спре!
Бриджит се поколеба достатъчно дълго, за да даде урок на Роже, след което неохотно извика на Улф и животното тутакси се подчини. Тя коленичи и го потупа с благодарност, без да изпуска от поглед мъжа, който бавно се изправи.
Рицарят й хвърли гневен поглед.
— Трябва да си луда да насъскаш този звяр срещу мен. Та той можеше да ме убие!
— О, да, и то без особено усилие — отвърна Бриджит с нотка на злорадство в гласа. — Може би трябваше да го оставя да го направи. И преди е убивал мъже, които са ме нападали. Не се съмнявам, че това ще му достави удоволствие. Той е звяр в пълния смисъл на думата и когато го предизвикат…