— Иисусе! — прекъсна я ужасено Роже. — Та ти си същата като Ролан.
— А какво да кажем за вас, благородни рицарю? — презрително го изгледа младото момиче. — Не дойдохте ли тук, за да се нахвърлите върху мен? Предполагам, че не виждате нищо лошо в това да нападнете една обикновена слугиня, така ли? Негодник! — с отвращение произнесе тя.
— Позволяваш си твърде много, момиче — изръмжа Роже и очите му застрашително блеснаха.
— Нима? — студено се изсмя девойката. Вече не се страхуваше от този мъж. — Осмелявам се, защото произходът и възпитанието ми го позволяват. Казахте, че сте чули доста неща за мен, така ли е? Е, предполагам, че са ви заблудили, тъй като никой не знае коя всъщност съм аз. Аз съм Бриджит дьо Луру от Бери, дъщеря на починалия барон дьо Луру и повереница на граф Арнулф от Бери — наследницата на Луру.
— Не можа да се стърпиш да не му го кажеш, нали?
Роже и Бриджит се извърнаха едновременно и видяха Ролан, застанал на прага с каменно изражение на лицето.
— Ако си тук от известно време, Ролан, тогава знаеш, че аз просто обяснявах на господина защо имам дързостта да го нарека негодник.
Каза го толкова спокойно и уверено, че Ролан избухна в смях.
— Истина ли е това, което каза тя, Ролан? — настоятелно запита Роже. — Вярно ли е, че има благородна кръв?
Отговорът на Ролан изуми Бриджит и тя не успя да сподави смаяния си вик.
— Тя е всичко, което казва, че е.
— Тогава защо се преструва на слугиня? Това е възмутително!
— О, ти си възмутен, Роже — равнодушно произнесе Ролан и бавно влезе в стаята. — Да не би да искаш да ме предизвикаш на дуел, за да защитиш честта на дамата?
Роже се поколеба, избягвайки пронизващия поглед на Ролан. На Бриджит й се стори, че лицето му леко пребледня. И Ролан не бе толкова спокоен, на колкото се правеше. Приличаше на звяр, който дебне плячката си. Не се страхуваше, предвкусваше единствено победата. Толкова му се искаше Роже да го предизвика… Отчаяно копнееше за това.
— Е, Роже?
— Няма да те предизвикам на дуел, Ролан, не и тук, в дома ти. Отлично знам, че си убеден в моралното си право да ме убиеш. Гневът ще ти даде допълнително сила. И все пак, уверявам те, че грешиш по отношение на мен, Ролан.
— Не ти вярвам.
— Няма значение. Не съм чак такъв глупак, че да се бия с теб сега. Просто съм любопитен да узная защо тази дама тук се преструва на слугиня.
— Това не е ваша работа, сир! — побърза да отвърне Бриджит.
— Добре казано, Бриджит — студено рече Ролан. — Но дали все пак да не осветлим нашия приятел? В крайна сметка той заслужава много повече за усилията си, отколкото тази драскотина на ръката. — Ролан се втренчи в Роже с немигащи очи. — Откъде се появи тази драскотина, приятелю? Да не би моята дама да е била принудена да се защитава? Затова ли те е нарекла негодник?
Бриджит побърза да застане между двамата мъже.
— Ролан, престани! Знам накъде биеш, но те предупреждавам, че няма да ти позволя да ме замесваш в пъклените си планове.
— Ти беше разстроена, когато влязох — остро й отвърна той. — Защо?
— Бях обидена от държанието на рицаря… То толкова много прилича на твоето — натърти тя и изпита удоволствие, когато видя как Ролан се сепна, сякаш го бе шибнала с камшик през лицето.
Роже привлече вниманието й с галантния си поклон.
— Ако знаех, че сте дама, госпожице, никога нямаше да се осмеля да ви обидя.
— Това не е извинение, сир — хладно отвърна Бриджит.
— Омитай се оттук, Роже! — изръмжа Ролан с потъмнели от гняв очи. — По-късно ще се разправям с теб, ако Бриджит не ми даде задоволително обяснение защо е била принудена да ти пусне малко кръв. Засега те предупреждавам никога повече да не се доближаваш до нея.
Роже побърза да излезе.
Бриджит кипеше от гняв заради намерението на Ролан да я използва като повод да убие един от своите врагове.
— Моята дама, така ли? И откога съм твоя дама? — възмутено извика тя, веднага след като вратата се затвори зад Роже. — Да разбирам ли, че най-после си ми повярвал или го каза само заради Роже?
— Искам първо ти да ми отговориш, Бриджит!
— Надявай се! — изрече тя и упорито вирна брадичка.
Ролан отклони поглед.
— Много добре. Да, казах го заради Роже. Да не би да предпочиташ да те бях нарекъл лъжкиня пред Роже?
— Бих предпочела мотивите ти да не са толкова отвратително низки — разочаровано отвърна младото момиче. — Направи всичко да те предизвика, за да можеш да го убиеш.
— Не го отричам! — отсече Ролан и тъмносините му очи я стрелнаха гневно. — Когато го видях заедно с теб, исках да го разкъсам на две. И въпреки това, не желаех да се упрекваш, че по някакъв начин си станала причина за смъртта му. Ако ме предизвика, единствено той ще е отговорен за действията си.