Малко по-късно Бриджит прекоси залата, съпроводена от Года, замислена за модела на новата туника, която трябваше да си ушие. Бриджит бе толкова потънала в мислите си, че без да се усети, двете с Года бяха стигнали до стълбите, водещи към втория етаж. Ала един рязък глас я сепна и тя се закова на място.
— Къде сте се запътили вие двете?
Лицето на Года пребледня. Бриджит се обърна и видя Хеда, която търчеше към стълбите, следвана от Елзе, Амелия и прислужницата на Елзе.
— Е? — заповеднически ги изгледа тя, когато ги настигна. Сложи ръце на хълбоците си и сурово се взря в уплашената Года. — Отговори ми, момиче!
— Ами аз… аз… — заекна с треперещ глас слугинята, но не можа да продължи.
Бриджит усети как в гърдите й се надига гняв при вида на ужаса, изписан по лицето на новата й приятелка.
— Тя ме придружава до стаята на моя господар! — остро отвърна Бриджит, без изобщо да се старае да прикрие неприязънта в гласа си.
— Защо? Той няма нужда от моите слуги. Сега си има собствена слугиня.
Презрението на Хеда не остана незабелязано за Бриджит, а сподавеният кикот на жените зад нея я вбеси още повече. Но тя се постара да сдържи гнева си и да не избухне.
— Не сир Ролан се нуждае от услугите на Года. Аз я помолих да ми помогне — спокойно отвърна младото момиче, но остана втрещена от реакцията на жената.
— Ти?! Господи…
— Мадам, не е необходимо да се държите така, сякаш сме извършили някакво престъпление — рязко я прекъсна Бриджит. — Аз просто помолих Года да ми отдели малко от свободното си време. Тя свърши възложената й работа. Не я откъсвам от задълженията й…
— Млъкни! — гневно извика Хеда. — Задълженията на Года никога не свършват. Тя няма свободно време. Тя е моя слугиня и аз съм тази, която й заповядва какво да върши, но със сигурност никога няма да позволя да слугува на курвата на едно копеле!
Бриджит остана като попарена. Не би била по-изненадана, ако Хеда я бе ударила през лицето. Кикотът на свитата й стана още по-силен. Дамите очевидно искрено се забавляваха на сцената.
— Года! — изплющя гласът на Хеда. — Върви в кухнята! После ще се разправям с теб.
Момичето избърса бликналите сълзи и побърза да се махне. Бриджит я проследи с поглед. Знаеше, че ако накажат момичето, тя ще бъде виновна. Но какво толкова ужасно бе сторила? Хеда просто бе чакала удобен случай, за да я унижи.
— А ти — насочи отново вниманието си тя към Бриджит, — се махай оттук! Принудена съм да търпя присъствието ти, когато онова копеле е наблизо, но не и когато го няма.
Бриджит гордо изправи рамене, едва потискайки желанието си да зашлеви старата вещица.
— Вие, мадам, имате държание на уличница — със спокоен глас произнесе девойката. — Лицето на Хеда почервеня и тя се задъха от ярост, ала Бриджит невъзмутимо добави: — И всеки, който ви нарича мадам, го прави с една единствена цел — да ви се подиграе!
Бриджит се обърна, ала преди да достигне първото стъпало, кокалестата ръка на Хеда я сграбчи. Ноктите й се забиха в рамото на момичето и тя я завъртя към себе си. Изплющя силен удар и главата на Бриджит се отметна настрани. Бузата й стана аленочервена, ала тя не помръдна. Стоеше изправена и я гледаше с презрение.
Непокорното й държание предизвика сподавен вик, изтръгнал се от гърлото на Хеда, свикнала слугите да се свличат от страх в краката й, когато дадеше воля на гнева си. Тя се разтрепери, от устата й се разхвърчаха слюнки и отново вдигна ръка, но някой внезапно я сграбчи изотзад. В следващия миг Хеда усети, че я повдигат от пода и я запращат с все сила към жените зад нея. Цялата й свита се намери на тръстиковите рогозки.
Амелия се съвзе първа и бавно се изправи на крака. Елзе и прислужницата й също се изправиха и без да се обръщат назад избягаха от залата. Хеда с усилие се надигна и видя надвесеното над нея лице на Ролан, изкривено от гняв.
— Ако още веднъж я докоснеш дори с пръст, ще те убия, дърта вещице! — прогърмя гласът му и накара кръвта във вените й да се смрази. — Ще те удуша с голи ръце и ще изтръгна живота от отвратителното ти тяло! Ясно ли е?
В отговор Хеда започна да пищи, сякаш я колеха. След броени секунди залата се изпълни с рицари, оръженосци и пажове, дотърчали от двора. Надойдоха и други слуги. Бриджит уплашено се сви в сянката на стълбите. Нима всичко това се бе случило заради нея?
Ала когато видяха Ролан и Хеда, настръхнали един срещу друг, никой не посмя да приближи до тях. Ако беше някой друг, мъжете щяха с всички сили да защитят съпругата на господаря си. Ала никога нямаше да се изправят срещу сина му. Всички отлично знаеха на чия страна е благоразположението на господаря на Монвил.