Откъм предния и страничните дворове се завтекоха рицари, слуги и оръженосци и заобиколиха Ролан, докато той се изправяше на крака. Неколцина коняри се приближиха към Хун, но Ролан им изкрещя да се махат. Трябваше да се забие нож във врата на Хун и Ролан сам щеше да го стори. Нямаше да позволи на друг да отнеме живота на любимото му животно.
Ги се приближи и му подаде кърпа, за да изчисти калта от лицето си.
— Ранен ли си?
Ролан поклати глава.
— Само малко се натъртих, това е всичко.
— Мили Боже, какво стана? Никога досега не съм виждал кон, обладан от такъв бяс. Кучета и вълци, да, но не и кон. И то точно този!
Ролан мрачно кимна.
— Да, той наистина е обладан от зли духове.
По болката в очите му Ги разбра какво се кани да направи.
— Ролан, съжалявам. Искаш ли аз да…
— Не! — спря го Ролан. Извади кинжала от ножницата, окачена на колана му, и с тежки стъпки се приближи към Хун.
Ги го последва.
— Поне ми позволи да ти помогна. Може би сам няма да успееш да го задържиш.
Ролан кимна и двамата пристъпиха към неспокойното животно. Хун се отдръпна, очите му диво се завъртяха, а копитата му се забиха в калта, ала спокойният глас на господаря му го усмири донякъде и той му позволи да го хване за поводите.
— Аз ще му махна сбруята — предложи Ги. — Седлото ще се махне по-трудно…
Ролан го изгледа свирепо.
— По дяволите сбруята! Моят кон… Ах, моят… — извика той и раменете му безпомощно се разтресоха. — Добре, махни седлото, аз ще го държа.
Ги внимателно разхлаби богато украсеното седло, вдигна го и го подаде на един от конярите, застанали наблизо. Всички притихнаха и с мъка в очите загледаха как Ролан събира смелост, за да забие кинжал във врата на Хун. Изведнъж острият вик на Ги проряза тишината.
Когато Ролан видя кръвта и тръните, забити дълбоко от собствената му тежест в задницата на Хун, бе обзет от безкрайна радост и облекчение. Ала облекчението му бе примесено с ужас, защото той едва не бе убил горкото животно. Ако Ги не бе махнал седлото, тръните щяха да бъдат открити твърде късно.
— Това е дело на Роже! — процеди Ролан.
— Ролан, не можеш да бъдеш сигурен.
Ала приятелят му сякаш не го чу. Обърна се на пети и закрачи към замъка, а Ги се спусна след него.
— Ролан, изслушай ме! Нямаш никакви доказателства!
Ролан се обърна към Ги, едва сдържайки гнева си. В тъмносините му очи гореше такава омраза, че рицарят се ужаси.
— Сигурен съм!
— Ами ако грешиш?
— Вече два пъти се опитваш да защитаваш този негодник! Губиш си времето, Ги — мрачно рече Ролан. — Трябвало е или да си счупя врата, или да убия коня си, който е най-ценното ми притежание. През целия си живот съм страдал от чуждата злоба. Вече ми дойде до гуша!
— Но ако все пак грешиш? — настоя приятелят му.
— Не ме интересува! Много отдавна трябваше да приключа с този мерзавец.
Когато Ролан продължи към замъка, Ги не се опита да го настигне. Младият мъж въздъхна. Дори и Роже да не бе виновен за това ужасно деяние, със сигурност бе виновен за много други, не по-малко отвратителни постъпки.
ТРИДЕСЕТА ГЛАВА
Понесла купчина дрехи, Бриджит излезе от стаята на Ролан, затвори след себе си вратата с крак и тръгна по ходника. Ала изведнъж се спря, тъй като видя Роже, седнал на перваза на сводестия прозорец, насочил поглед към залата на долния етаж. Ала младият мъж не гледаше към залата, а към нея, сякаш я бе очаквал да се появи.
Девойката бързо се озърна назад и въздъхна тежко, когато видя, че Улф не бе я последвал, а бе останал в стаята на Ролан. Изпита желание да захвърли дрехите и да избяга, но Роже се изправи и се запъти към нея. Бриджит си напомни, че Ролан го бе предупредил да не я доближава, а Роже със сигурност не бе толкова глупав, че да пренебрегне предупреждението.
— И така, госпожице Бриджит — с презрителна нотка в гласа изрече той, — вие не само се преструвате на слугиня, но и го правите доста добре. Чудя се защо?
— Оставете ме да мина!
— Не ме отминавайте с такова безразличие, госпожице, след като толкова търпеливо чаках да се появите. Вече започнах да се отчайвам, дали някога ще ви видя насаме, без онзи противен звяр, който непрекъснато ви следва по петите. Вълкът и лъвът ви пазят превъзходно.
— Сигурна съм, че Ролан ще се забавлява да чуе това сравнение. Струва ми се, че вече го чувам как се смее.