Бриджит се изчерви, но се опита да не издаде колко неприятно е изненадана. Не можа да свикне с грубото и безочливо държание на Амелия. Ала нямаше да й позволи да разбере колко засегната се чувства от вулгарния й език.
— Какво искаш да ти отговоря? — спокойно попита Бриджит. — Разбира се, че мога да си го върна, ако пожелая, но нямам такова намерение.
Очите на Амелия се разшириха, а сетне се присвиха.
— Лъжкиня! Той приключи с теб. Не му трябваше много време, за да се отегчи от дрипла като теб — изсмя се момичето. — Той беше мой много по-дълго време, отколкото бе твой, и отново ще бъде мой. Ще се ожени за мен, а не за някаква си превзета френска уличница, която със сигурност не знае как да му достави удоволствие. Сама видя колко бързо му омръзна.
Страните на Бриджит пламнаха от унижение и обида. Амелия я бе засегнала, независимо че се опитваше да се покаже равнодушна.
— Аз съм познавала само един мъж, Амелия — избухна тя. Думите сами излязоха от устата й, преди да успее да ги спре. — Иска ти се да мислиш, че той не е бил доволен от мен, но мога да те уверя, че съвсем не е така. Ролан знае, че отидох при него девствена и нито един мъж преди него не ме е докосвал. А ти едва ли можеш да кажеш същото за себе си.
— Кучка!
Бриджит тъжно се засмя.
— Е, може и да съм кучка, но от нас двете, ти си уличницата. Чух доста неща за теб, а със сигурност и Ролан ги е узнал.
— Лъжи! Те всички лъжат и си измислят разни истории за мен! — изкрещя Амелия и очите й станаха черни като догорели въглени.
— О, сигурна съм, че Ролан знае доста неща за теб, Амелия.
— Е, аз пък ще ти кажа, че има нещо, което ти не знаеш! — Амелия се тресеше от гняв. — Той те излъга, а мен никога не ме е лъгал! — Тя се усмихна злорадо, когато видя смущението на съперницата си. — Ти си глупачка! Всички тук знаят за сделката, която си сключила с него. Малката Года не може да прави нищо друго, освен да разнася клюки. И всички знаят, че Ролан не е спазил уговорката ви. Толкова малко се интересува от теб, че изобщо не си е дал труда да изпълни обещанието, което е поел към теб!
Бриджит стисна юмруци и ноктите й се забиха в дланите.
— Да не би да искаш да кажеш, че не е изпратил пратеник в Бери?
— Разбира се, че не е! За какво да го прави? — самодоволно продължи да се усмихва Амелия. — Колко си глупава!
— Това не е вярно! — извика Бриджит. Хвърли дрехите си на леглото, блъсна Амелия и изхвръкна на двора.
Ролан бе възседнал един кон в дъното на двора, близо до конюшните. Това не беше Хун, тъй като жребецът още не бе излекуван от раните си.
Бриджит се спусна към него и без предисловие извика:
— Спази ли обещанието, което ми даде? Изпрати ли писмо до граф Арнулф?
— Не съм — равнодушно отвърна той, макар в очите му да проблесна някакво пламъче.
За миг настъпи тишина.
— Защо? — с болка промълви Бриджит.
— Това бе глупава молба — невъзмутимо произнесе младият мъж, опитвайки се да скрие смущението си.
— Значи държиш толкова малко на мен, че безсрамно ме излъга?
Ролан се наведе напред. Сините му очи бяха потъмнели като нощно небе. Ала преди да успее да отговори, тя го изпревари:
— Ти наистина си копеле! Никога няма да ти простя!
Той обърна коня си и се отдалечи, без да каже нищо. Явното му безразличие я вбеси толкова много, че Бриджит извика след него:
— Мразя те, Ролан! Продал си душата си на дявола! Проклет да си, трижди проклет!
Нечии ръце я грабнаха и я отнесоха в стаята й, ала тя не разбра. Щеше да мине дълго време, преди Бриджит да усети каквото и да било.
Същата нощ Ролан крачеше из двора като звяр, затворен в клетка. На няколко пъти приближава до жилището на Бриджит, но не се осмели да влезе вътре. Всеки път чуваше воплите й и се отдръпваше. Нямаше смисъл да й иска прошка в такъв момент. Трябваше да й даде време.
Тази нощ Ролан отново сънува стария кошмар. Ала този път, когато се събуди, почувства, че почти разбира съня си. Той наистина бе изгубил това, което му бе най-скъпо на този свят.
ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Изминаха три дни, преди Бриджит да достигне целта си. Чувстваше се изтощена до смърт. През първите два дена бе яздила, почти без да спира и ако не беше снежната буря, тази сутрин щеше да бъде в Анжер. За щастие, фъртуната я застигна късния следобед. След като бурята отмина, й бе по-трудно да се придвижва напред, тъй като конят затъваше в дълбоките преспи, а Улф непрекъснато се губеше, но най-тежката част от пътуването й бе свършила.
Бриджит намери подслон в манастира, макар че не й дадоха отделна стая, тъй като я взеха за бедна пътничка и я настаниха в общата спалня. Все пак имаше легло, а и бе твърде уморена, за да предявява каквито и да било претенции. А и нямаше с какво да плати за самостоятелна стая, така че всъщност бе една просякиня. Ала на сутринта щеше да бъде на път за аудиенцията при графа на Анжу. Не го познаваше, но не се съмняваше, че щеше да й помогне, след като изслуша историята й. Бриджит потъна в дълбок сън, убедена, че на сутринта най-сетне ще бъде в сигурни ръце.