Съжаляваше, че се бе наложило да излъже любезния рицар Ги да й даде коня си, но бе сигурна, че той никога нямаше да го направи, ако знаеше, че планира бягство. Нямаше друг начин да се сдобие с кон, освен чрез измама.
Сутринта настъпи много бързо. Бриджит помоли да й дадат отделна стая и вода, за да се измие. Младият свещеник се намръщи, но изпълни желанието й. Бяха й необходими два часа за тоалета, вчеса се с изключително старание и облече синята ленена туника със сапфирите.
Красивите скъпоценни камъни караха очите й да изглеждат тъмносини, а качулката на пелерината покриваше сплетената й на плитки златисторуса коса. Бриджит наистина изглеждаше царствено. Успя да избегне срещата с младия свещеник, за да не събуди подозренията му с неочакваното си преобразяване, напусна манастира и препусна към двореца на граф Анжу.
Макар че не я придружаваше ескорт, мина свободно през широките порти на двореца. Един от конярите пое коня й и я упъти към приемната на двореца, обитаван от граф Анжу и двора му. При вида на тълпата благородници, които бързаха по витите галерии, Бриджит се притесни, обзета от съмнения. Граф Анжу бе могъщ и влиятелен владетел. Дали ще има време да изслуша молбата й? Искаше единствено да го помоли за няколко души ескорт, който да я съпроводи до Бери. Ако се наложи, бе готова да плати на графа със сапфирите си.
Балната зала бе във формата на огромен овал. Стотици хора се движеха и оживено разговаряха — богато облечени благородници, придружени от красивите си дами. Всичко бе така внушително, че Бриджит се почувства едновременно изплашена и замаяна от толкова много блясък и разкош. Кой от тези великолепно облечени мъже бе граф Анжу? В двора му не се спазваше строг етикет и в залата не се виждаше пиедестал с трон, където обикновено седяха господарите на замъците. Как щеше да разбере кой от всички тези благородници е граф Анжу?
— Сигурно сте дошла, за да се видите с графа, госпожице?
Тя се обърна и видя внушителен плешив мъж, който бе застанал до нея.
— Той тук ли е? — нерешително се усмихна Бриджит. Мъжът отвърна на усмивката й, но очите му гневно блеснаха.
— Със сигурност Негово височество е тук, госпожице.
Бриджит се почувства още по-неудобно от явното презрение в гласа на непознатия. Дали бе враг на граф Анжу? Или ревнив съпруг? Бе благодарна на Бога, че не бе посветена в дворцовите интриги. Дрюода сигурно щеше да се чувства в свои води тук, но не и Бриджит.
— Аз не го познавам, сир — каза Бриджит, като се надяваше, че мъжът няма да я засипе с въпроси.
— Е, много лесно ще го познаете по пищните му одежди, обсипани с великолепни камъни. Ето там. — Мъжът посочи към средата на залата. — Облечен е в червено кадифе, с изумруд, окачен на врата му и огромен колкото носа му. Тази скъпоценност беше моя. Дадох му я като отплата за услуга, която никога не получих.
Бриджит помръкна. Дали графът нямаше да се отнесе с безразличие към съдбата й? Или пък щеше да се съгласи да й помогне, да вземе сапфирите й и после да забрави за нея?
Докато оглеждаше замислено мъжа в червено кадифе, погледът й попадна на високия мъж до него. Младото момиче замръзна.
Ролан! Това бе невъзможно! Той стоеше там, облечен в разкошни дрехи — в черна туника от някакъв лъскан плат, цялата обсипана със скъпоценни камъни, с елегантни, прилепнали по бедрата панталони и късо наметало от черно кадифе. Никога не бе подозирала, че Ролан притежава такива изискани и скъпи дрехи. Очевидно, той я бе излъгал, че не познава никого в Анжер, тъй като графът разговаряше с него, сякаш бяха стари приятели. Бриджит се втрещи още повече, когато видя някаква млада дама, увиснала на ръката на Ролан, много красива при това.
Господи! Тя се скри зад една дебела колона, преди да я е видял. Какво ли казваше на граф Анжу? Да очаква молба от една крепостна, която твърди, че е дама и когато се появи да я изпрати под стража обратно в Монвил? Проклет да е! Сигурно ще го каже на графа, не се съмняваше! Подло копеле! Проклет да е, че я бе изпреварил! Как бе успял?
Младото момиче спусна ниско качулката върху лицето си, обърна се и се измъкна незабелязано от залата. Когато се озова в коридора, тя хукна да бяга и не спря, докато не стигна конюшните. Едва не събори младия коняр, който бе отвел коня й.