Той протегна ръце към нея, но тя се мушна под мишницата му и мина в гръб.
— Какво искаш?
— Стига, cherie! Ти отлично знаеш какво искам. Изминаха цели седем дни, откакто за последен път съм те държал в прегръдките си, а това е доста време.
— Бях в прегръдките ти, докато идвахме насам — язвително заяви тя.
— По дяволите, знаеш какво имам предвид.
— Ти върви по дяволите, защото не съм сигурна дали наистина искам да бъда с теб.
— Лъжкиня! В ничии други прегръдки не се чувстваш толкова добре, колкото в моите. Ела тук!
— Ролан — възмутено го изгледа Бриджит, — това е свято място. Нямаш ли срам?
— Не и когато се отнася до теб.
Той я сграбчи за рамото и я привлече към себе си, а крехкото й тяло се притисна към неговото. След миг тя почувства, че сякаш е част от него и видя блясъка в очите му, преди устните му да намерят нейните. Младото момиче ги разтвори, опиянена от парещия му дъх. Ако не я държеше здраво в ръцете си, сигурно щеше да припадне и да се свлече на пода. Дали се чувства добре в тях? Та тя бе родена за това.
Ролан прекъсна целувката им и я вдигна на ръце. Всичко бе като в прекрасен сън. Очите му горяха от желание. Ала когато почувства леглото под себе си и ръцете на Ролан върху тялото й, Бриджит се увери, че не сънува.
Той бавно я съблече, разплете плитките й и прокара пръсти през косите й. Всяко негово докосване я караше да се разтапя и да тръпне от желание да го гали по ръцете, по лицето, по косите, по всяка част от него.
Когато и двамата се освободиха от дрехите си, Бриджит докосна нежно изпъкналите мускули на гърдите му, наведе се и го целуна по раменете. Малките й ръце го притиснаха със страст. Искаше да се люби с него, да му покаже каква радост изпитва, че отново са заедно.
Наклони глава и златисторусата й коса се спусна като копринена завеса, покривайки го с тях. Целуна нежно устните му, а малкият й език игриво се вмъкна в устата му. Сетне захапа лекичко ухото му и плъзна устни надолу по шията и гърдите. Розовото й езиче докосна зърната им, докато неговите ръце обхванаха нейните. Бриджит искаше да го покрие с целувки навсякъде, както той толкова често бе правил с нея, но когато устните й се плъзнаха по-надолу, Ролан я сграбчи за раменете и я изправи.
— Магьосница! — дрезгаво прошепна той. — Изгарям от желание. Никога не съм те искал повече, отколкото в този миг. Ако продължаваш така, ще разпилея семето си върху теб.
— Тогава ме вземи незабавно, любими — усмихна се тя. — Вземи ме!
Той се претърколи отгоре й и страстно проникна в нея. Обладаваше я диво, а тя откликваше на всеки негов тласък. Двамата достигнаха едновременно върха и телата им потрепериха в блажено освобождение.
Ролан се отдръпна и я притисна към себе си. Тя се сгуши на рамото му, единият й крак бе преметнат през неговия, а главата й почиваше на гърдите му. Никога не бе се чувствала толкова умиротворена и защитена. Затвори очи и потъна в сладък сън, забравила за бъдещето, отхвърлила всички съмнения и тревоги.
ТРИДЕСЕТИ ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
— Бриджит!
Ръката, която почиваше върху бедрото й, нежно я погали, тя се размърда и се усмихна, преди да отвори очи. Ролан се надвеси над леглото и леко я целуна по бузата. Младият мъж бе облечен, а на устните му играеше закачлива усмивка.
— Спа цял час, мое малко съкровище. Но сега е време да ставаш. Трябва да сме далеч оттук преди залез слънце.
Бриджит отвърна на усмивката му и мързеливо се протегна.
— Сигурен ли си, че искаш да тръгваме? — попита тя и в очите й проблесна дяволито пламъче.
— О, cherie, не ме изкушавай — изпъшка той и се обърна, за да й подаде дрехите. Тя се изкиска, а той я замери с тях. — Довечера ще си платиш за това, обещавам ти — изръмжа Ролан.
— С нетърпение очаквам този миг — подразни го тя. Беше в приповдигнато настроение. Никога досега не бе се чувствала толкова щастлива.
— Върна ли се Улф? — попита Бриджит, докато обличаше туниката си.
— Да.
Ролан приседна на леглото, без да откъсва поглед от нея. Внезапно ръката му се протегна, сграбчи я за кръста и я притегли към себе си. Девойката изненадано го погледна, а сърцето й радостно трепна, когато той сложи глава на гърдите й. Двамата останаха така няколко минути. Нежният му жест дълбоко я трогна. Бриджит обви ръце около главата му и го привлече по-близо, за да може да чуе какво й шепне.
— Обичаш ли ме, Бриджит?
Прииска й се да заплаче, защото наистина не знаеше.
— Познала съм много любов в живота си. Любовта на майка ми и баща ми, на брат ми, на слугите, на приятелите. Но това, което чувствам към теб, е съвсем различно. Не съм сигурна дали това е любов, Ролан. Никога досега не съм обичала мъж, така че не мога да ти кажа.