— Какво искаше от мен онази жена? — прошепна Ролан на Бриджит, която го бе хванала под ръка.
— Очевидно имаше предвид мен. Никак не ме хареса.
— Нарече ме Еварад дьо Мартел?
Бриджит кимна.
— Явно направи същата грешка, като мен. Навярно Еварад е името на онзи мъж.
— Но как да го открием? — попита Ролан и смутено се огледа.
Никога не бе харесвал придворния живот. През последните шест години бе прекарал доста време в служба на краля на Франция, но винаги бе гледал да стои настрана от дворцовите интриги.
— Виждаш ли го? — прошепна отново.
Тя вече два пъти бе огледала просторната зала.
— Той не е тук.
— А, сир Еварад, значи отново сте се върнали. — Внушителният плешив мъж, с когото Бриджит бе разговаряла сутринта, незабелязано се бе приближил към тях. — Нима толкова скоро сте се отегчили от компанията на младата си съпруга? — добави той и намигна на Бриджит. — Мадам, успяхте ли да се срещнете с графа?
— Не, страхувам се, че ми се наложи доста набързо да си тръгна — спокойно отвърна тя.
— Достатъчно — грубо се намеси Ролан, дръпна Бриджит и двамата се отдалечиха от бъбривия благородник. — Знам, че си била тук тази сутрин. Дошла си, за да се срещнеш с графа? Но защо?
— Няма причина да се разстройваш, Ролан — отвърна Бриджит и измъкна ръката си от неговата. — Дойдох, за да го помоля да ми осигури ескорт до Бери. Нали не си смятал, че ще пътувам сама?
— Прости ми… — въздъхна той и прокара длан по косата си. — Тази работа с Еварад дьо Мартел ме разстрои. — Замълча и се усмихна неловко. — Всъщност, би трябвало да съм му благодарен, загдето не си успяла да измолиш закрилата на граф Анжу и по тази причина се озова отново при мен, не е ли така?
— Предполагам.
— Е, в такъв случай ще трябва да го намеря, за да му благодаря. Почакай ме тук, а аз ще се опитам да разбера къде да го открия.
Бриджит го хвана за ръката и той се обърна.
— Не можеш да го направиш, Ролан. Всички ще помислят, че си полудял, защото ще смятат, че ти си Еварад дьо Мартел. Остави ме аз да поразпитам. Ще се опитам да разбера как може да се проникне в покоите на този господин и колкото се може повече за него и семейството му.
Ролан неохотно се съгласи. Бриджит поговори с няколко дами, преди да попадне на една, която познаваше по-добре Еварад. Тази матрона беше братовчедка на граф Анжу. Оказа се доста словоохотлива.
— Надявам се, че не сте хвърлили око на скъпия Еварад, тъй като той е младоженец и е много влюбен в младата си съпруга — отбеляза мадам Ан. — Страхувам се, че ще останете разочарована.
— О, не, мадам — увери я Бриджит. — Просто съм любопитна. Той е много красив благородник. Съпругата му е истинска щастливка.
— Да, те са прекрасна двойка — съгласи се мадам Ан. — Бракът бе уреден лично от граф Анжу в знак на уважение към барон Годар дьо Серни.
— Барон Годар?
— Бащата на Еварад. Разбирате ли, баронът и моят братовчед са много близки приятели.
— Серни е доста далеч оттук, нали? — вметна Бриджит, която никога не бе чувала за Серни.
— Не толкова далеч. Оттатък Лоара, в западна посока. Нали е в Поату!
Бриджит знаеше, че един стар път от римско време води директно от Бери към Поату и западния бряг.
— Но сир Еварад живее тук, в Анжу, нали? — продължи да разпитва Бриджит.
— Той живее в Поату, за да е близо до баща си, скъпа — отвърна височайшата дама. — Той и семейството му са гости на графа. Сватбата се състоя тук и тъй като времето доста рано застудя, моят братовчед покани цялото семейство да прекара зимата в двореца.
— Голямо ли е семейството? Сир Еварад има ли братя и сестри?
— Господи, но вие май доста много се интересувате от Еварад. Не, той е единствено дете. Мадам Елеонор роди много тежко и след това никога повече не забременя. Бедната жена! Аз самата имам седем деца и тридесет и четири внука. Те са радостта на моя живот.
— Наистина сте щастливка, мадам. Бяхте много любезна с мен. Моята майка винаги ми казваше, че съм прекалено любопитна и някой ден може да си изпатя. Безкрайно съм ви задължена.
Тя се отдалечи, преди дамата да започне да й задава въпроси. Знаеше, че Ролан я наблюдава и побърза да напусне залата. Той я последва и двамата се срещнаха във фоайето на двореца.
— Какво научи?
— Отседнал е в двореца, заедно със семейството си. Гост е на граф Анжу.
— Със семейството си?
— Да, със съпругата си, с баща си и с майка си. Баща му е барон дьо Серни, близък приятел на графа.