— Е, братко — ухили се Ролан, — наистина ли съм богат мъж?
Еварад с радост отвърна:
— Дори доста по-богат от мен, тъй като твоята рента постоянно се натрупваше през годините, докато аз трябваше да живея от моята. Трябва да призная, че живях доста нашироко.
Ролан се засмя.
— Е, в такъв случай, след като си положил толкова труд заради мен, настоявам да вземеш цялата рента, която се е натрупала през годините от моите земи.
— Не мога да приема! — възрази Еварад и смаяно погледна брат си.
— Можеш! — настоя Ролан. — Не искам нищо, което не съм спечелил сам. И ще ти бъда благодарен, ако продължиш да се грижиш за земите ми, докато предявя правата си над тях.
— Няма ли да го сториш веднага?
— Не — мрачно отвърна Ролан. — Трябва да се върна в Монвил.
— Мога да дойда с теб в Нормандия — предложи брат му, но Ролан упорито поклати глава.
— Трябва сам да се срещна с Лутър. Той сигурно ще те намрази, братко, защото ако не беше твоето лице, аз никога нямаше да узная, че имам истинско семейство, нито пък какво е сторил. Твоят живот ще бъде в опасност в Монвил.
— Ами твоят?
— Лутър и аз сме равностойни съперници. Не се страхувам от него. Той е този, който трябва да се бои от мен и да отговаря за деянията си.
— Ролан — колебливо започна Еварад и се намръщи, — може би ще бъде по-разумно, ако никога повече не се срещаш с този мъж. Ще можеш ли да си простиш, ако го убиеш?
— Няма да мога да си простя, ако не чуя от самия него защо е постъпил така с мен. — Ролан говореше тихо. Гласът му бе спокоен, но погледът му беше твърд и непреклонен.
Разговаряха през цялата вечер, седнали около масата в трапезарията, за пръв път като цяло семейство след двадесет и три години. Ролан слушаше мълчаливо спомените, които близките му разказваха, а Бриджит се питаше дали всички тези истории няма да увеличат мъката и болката му, че никога не е бил част от тях. Той ги слушаше като омагьосан и не можеше да откъсне очи от тях.
ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
— Разбираш ли, Бриджит, ако ти не бе избягала в Анжер, аз може би никога нямаше да открия семейството си? От години Лутър не ми позволяваше да дойда тук, знаейки какво мога да открия. Никога досега не съм се питал какво толкова има против този град. Ала преди седмица той не успя да предотврати идването ми, и то заради теб.
Двамата бяха изкачили възвишението на южния хълм, от който се разкриваше гледка към Монвил. Бриджит се страхуваше от предстоящото стълкновение между Лутър и нейния любим. Последните три дни Ролан не приличаше на себе си. Бяха изминали в мълчание почти целия път до Монвил.
Внезапно той се усмихна.
— Всеки път, когато се опитваш да избягаш от мен, ни се случва нещо много хубаво.
— И какво хубаво се случи първия път?
— Не стана ли моя след това?
Тя се изчерви.
— Насаме ли ще се срещнеш с Лутър? — плахо попита Бриджит.
— Това няма значение.
— Има голямо значение, Ролан! Моля те, трябва да говориш с него насаме. Не е необходимо другите да разберат какво се е случило. Знам, че сега си в плен на гнева, но не се оставяй окончателно да те заслепи. През всичките тези години Лутър те е смятал за свой син. Между двама ви съществува връзка, създадена и укрепнала с годините, която е не по-малко здрава и силна от тази между баща и син. Помни това, когато се изправиш срещу него.
Ролан не й отговори, а препусна надолу по хълма, оставяйки Бриджит сама, със страховете й.
Когато малко по-късно двамата влязоха в тържествената зала на замъка, Лутър бе там. Седеше пред огъня. Наблюдаваше ги как се приближават, но от цялата му фигура се излъчваше някакво напрежение и скованост, сякаш предусещаше какво ще се случи.
— Значи пак я намери — приветливо ги посрещна той и се изправи.
— Да, доведох я обратно.
Лутър погледна към девойката.
— Не ти ли казах, че той ще омекне, момиче?
— Казахте ми, сир — тихо отвърна тя.
— Отсъства цяла седмица — обърна се Лутър към Ролан. — Предполагам, че тя е стигнала до Анжер?
— Да.
Настъпи напрегната тишина. От гърдите на Лутър се изтръгна дълбока въздишка, въздишка на мъж, чийто най-лоши страхове се бяха оправдали…
— Значи знаеш?
Ролан не отвърна нищо. Нямаше нужда.
— Бих искал да поговорим насаме, Лутър — рече той. — Ще пояздиш ли с мен?